![4-ти юли [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/0/4-ti-yuli-bg-download.jpg)
4-ти юли [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Серия: Женски клуб „Убийства“ #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-455-8
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «4-ти юли [bg]». Краткое содержание книги:
Следователи и криминалисти влизаха и излизаха от къщата. На съседската поляна беше опъната палатка на медиите и местен репортер вече излъчваше на живо от Залива.
Паркирах колата по-надолу и се запътих към къщата, смесвайки се с тълпата зяпачи, които следяха действията на полицията на местопрестъплението от отсрещния тротоар. Беше удобен наблюдателен пункт и докато стоях там, пресявах впечатленията си с надеждата да ме връхлети важно прозрение.
Най-напред, къщите на жертвите имаха толкова общо помежду си, колкото тебешира и сиренето. Кресънт Хайтс беше работнически квартал, където магистрала №1 минаваше край непретенциозни жилища с изглед към залива. А Оушън Колони опираше в частно игрище за голф. Домът на семейство О’Моли и къщите наоколо блестяха с всички възможни екстри, каквито могат да се купят с пари. Какво общо можеха да имат помежду си двете жилища и хората, които ги обитаваха?
Изучавах елегантната къща на О’Моли в колониален стил с полегат покрив, изкусно подрязани чемшири в кашпи до входната врата и за пореден път се натъквах на първоначалния въпрос. Какво бе привлякло убиеца тук? Дали е било лична саморазправа или случайно открила се възможност за убийство?
Погледнах нагоре към прозорците със сини щори на втория етаж, където Лорелай О’Моли е била заклана в спалнята й.
И тя ли е бита с камшик?
Бях се умислила толкова дълбоко, че навярно съм привлякла вниманието върху себе си. Младо униформено ченге с червендалесто лице и сприхав вид се насочи към мен.
— Госпожице? Госпожице? Искам да ви задам няколко въпроса.
Мамка му! Ако трябваше да покажа значката си, ченгето щеше да ме потърси в базата данни. И веднага да пусне новината: Лейтенант Линдси Боксър от Дирекция на полицията в Сан Франциско е била на местопрестъплението. А след двадесетина минути медиите щяха да звънят на вратата и да се настаняват по ливадата на Кет.
Придадох си най-невинното изражение.
— Само минавах оттук, г-н полицай. Тъкмо си тръгвах.
Махнах небрежно с ръка, обърнах се кръгом и бързо се отдалечих към експлоръра.
Ядец. Видях го какво направи.
Ченгето си записа номера на колата ми, когато потеглих.
Глава 49
Малкият старомоден бар носеше името на горда морска птица — „Корморан“, — а елегантното й копие висеше от тавана над бара.
Заведението предлагаше аламинути, шест вида наливна бира, силна музика и тълпа народ в петък вечер. Огледах се наоколо и забелязах Кароли Браун на една маса до бара. Беше облечена в лек панталон и елегантен розов пуловер. На врата й дискретно проблясваше златно кръстче.
Госпожа готвачката в свободната си вечер.
Кароли ме забеляза миг по-късно, усмихна ми се широко и ми направи жест да седна при нея. Проправих си път през тълпата и я прегърнах леко, когато тя стана да ме поздрави.
Поръчахме си пиво „Питс Уикид“ и лингуини с миди и както понякога се случва с жените, станахме близки за нула време. Кароли беше инструктирана за мен от сестра ми Кет и знаеше за стрелбата, обрекла ме на бавно гърчене в калифорнийската съдебна система.
— Не прецених добре ситуацията, тъй като бяха деца — обяснявах на Кароли. — И след като стреляха по партньора ми и мен, трябваше да ги обезвредя.
— Това наистина е кошмарно, Линдси.
— И още как. Да убиеш дете. Никога не съм предполагала, че съм способна на такова нещо.
— Принудили са те да го сториш.
— Те бяха убийци, Кароли. Бяха очистили две деца и когато ги задържахме, вече нямаха друг изход. Как да повярва човек, че хлапетии като тях двете, облагодетелствани с всички предимства в живота, могат да стигнат дотам!
— Да, зная. Но ако съдя по стотиците деца, които са минали през моето училище, повярвай ми, психично увредени подрастващи се пръкват навсякъде — увери ме Кароли.
Когато заговори за увредените деца, нещо сякаш ме удари по главата. Видях себе си като малка как отхвърчам през стаята и се блъскам в бюрото си. „Не смей да ми противоречиш, госпожичке.“ Баща ми се клатушка на прага като господар-исполин. Самата аз бях увредено дете.
С усилие се върнах към атмосферата на „Корморан“.
— Та, Линдси, в какво положение си, неомъжена или разведена? — питаше ме Кароли.
— Разведена, от един човек, който ми е като брата, дето никога не съм имала — отвърнах и изпитах облекчение, че тя смени темата. — Но бих се оставила да ме придумат отново да се обвържа.