Мозайка от убийства [bg]

— Какво искаш да кажеш за сър Магнъс? — попита го тя.

— За кого?

— Сър Магнъс Пай. Току-що го спомена. Искаше да ми кажеш нещо.

Но в очите му отново се беше върнал предишният празен поглед. Той се беше оттеглил обратно в непознатия свят, който обитаваше. Доктор Емилия Редуинг остана с него още двадесет минути, но той сякаш дори не забелязваше присъствието й. След това тя размени няколко думи със сестрата и си тръгна.

Докато шофираше към къщи, продължаваше да се тревожи, но когато паркира колата, вече беше успяла да пропъди мисълта за баща си. Артър беше обещал да приготви вечерята. Двамата сигурно щяха да гледат сериала „Животът със семейство Лайън“ по телевизията и да си легнат рано. Доктор Редуинг вече беше проверила графика си за приемните часове на следващия ден и знаеше, че ще има много работа.

Тя отвори вратата и подуши нещо изгоряло. За миг се притесни от мисълта за пожар, но не се забелязваше дим, а и миризмата беше някак далечна, по-скоро като спомен за огън, отколкото като пламъци, които горят в момента. Тя влезе в кухнята и откри Артър, който седеше до масата — прегърбен, отпуснал рамене — и пиеше уиски. Дори не беше започнал да приготвя вечерята и тя веднага разбра, че нещо не е наред. Артър не се справяше добре с разочарованията в живота. Той по някакъв начин сякаш дори неволно ги приветстваше. Какво се беше случило този път? Доктор Редуинг погледна зад него и видя една картина, подпряна на стената — дървената рамка беше овъглена, а по-голямата част от платното беше изгоряла. Беше портрет на жена. Очевидно го беше нарисувал той — тя веднага разпозна характерния му стил — но й трябваха още една-две секунди, докато се сети коя беше тази картина.

— Лейди Пай — промърмори той сякаш в отговор на въпроса, който все още не му беше задала.

— Какво е станало? Къде го намери?

— Беше захвърлен сред останки от накладен огън до градината с розите… в имението „Пай Хол“.

— Какво си правил там?

— Просто си вървях. Минах напряко през Дингъл Дел и не видях никого, така че реших да се разходя през градините край пътя. Не знам какво ме накара да го направя. Може би така е било писано.