Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
Когато вечерта на 25 април 1986 г. Леонид Топтунов си отключи и влезе в апартамента на Александър Корол на 8-ия етаж, бяха изминали само два месеца, откакто бе получил квалификацията на старши инженер по управлението на реактора. Корол го следваше и все още беше само помощник, но се надяваше скоро и той да получи квалификация на старши инженер в Блок 4. Топтунов завари стария си приятел излегнат на канапето да чете някакъв материал за новото медицинско явление, открито в САЩ и наречено СПИН, в неотдавна излязлото на руски език списание „Сайънтифик Американ“. Леонид му каза, че през нощта по време на неговата смяна в реактор №4 е планиран електрически тест на турбините. Би било добре да се види.
– Хайде да отидем заедно – предложи Топтунов.35
– Не, аз няма да ходя – отговори Корол. – Имам си интересно четиво.
Малко преди единайсет през нощта Топтунов се запъти към автобусната спирка на няколко пресечки от улица „Курчатов“, където специална маршрутка караше работниците до централата и обратно. Той стигна до края на ул. „Спортивная“ и зави надясно покрай тъмните прозорци на битовия комбинат „Юбилей“. После мина покрай пощата и техническото училище и прекоси площада по посока на „Ленински проспект“. Нощта беше топла и задушна.36 Мастиленосиньото небе беше обсипано със звезди.
В автобуса Топтунов се присъедини към колегите си от смяната, която започваше в Блок 4 в полунощ.37 Това беше персоналът от контролната зала – старши инженерът по управлението на eнергоблока Борис Столярчук и началник-смяната Александър Акимов, както и инженери от реакторната зала, сред тях приятелят на Леонид Александър Ювченко, облечен в новите си дрехи. Пътуването с автобуса беше кратко. След десет минути всички бяха на стъпалата на главния административен блок на централата.
Четириетажната административна сграда, подобна на мостик на голям контейнеровоз, беше разположена в най-източния край на четирите реактора и турбинната зала, която се простираше надалеч и беше тясна бетонна кутия, дълга близо километър. В административния блок се помещаваха офисите на Виктор Брюханов и старшите му служители, както и един от двата главни радиационни пункта на централата: санитарните бариери между двете зони – „чистата“ и „мръсната“, или потенциално радиоактивната.
След като изкачиха полираните мраморни стъпала към втория етаж покрай цветните стъклени пана, изобразяващи модернистични фигури в естествена големина и ярки цветове – жълто, алено и кобалтово синьо, – Топтунов и другите се озоваха пред двойните врати на мъжкото санитарно помещение.38 Спря го надписът „Събуй обувките!“. Той седна, събу си обувките, кръстоса крака върху пейката и продължи до съблекалнята по чорапи. Окачи дрехите си в тясно стоманено шкафче и влезе през вратата в „мръсната“ стая само по слипове. След като вратата се затвори зад него, единственият начин да се върне в „чистата“ стая беше през детектора на радиация, в който имаше сензори за откриване на замърсяване от алфа- и бета-частици. Топтунов облече прясно изпрана бяла памучна престилка, на главата нахлупи бяло памучно кепе, подобно на онези, които носят хирурзите в операционната, за да предпази косата си, и обу бели брезентови ботуши.
Чернобилската централа беше построена в утилитарен стил, напълно пренебрегващ всякакви претенциозни архитектурни идеи. Формата ѝ беше функционална и проектантите бяха търсили възможно най-икономичните решения. В турбинната зала се помещаваха осемте огромни парни турбини, подредени в един ред по цялото протежение на мрачен, подобен на пещера хангар, висок 30 м и покрит с гофрирана стомана.39 Четирите реактора на централата бяха разположени един до друг по цялата дължина на турбинната зала: четири бетонни контейнера, подредени по реда на построяването си – от 1 до 4. Първите два реактора се намираха в отделни сгради, но за икономия на време и пари реактор №3 и реактор №4 бяха построени заедно, под един покрив и залепени с гръб един към друг; използваха една и съща вентилация и помощни системи. Между турбинната зала и реакторите се намираше нещо като гръбнака на централата, в който се помещаваше деаераторният коридор.xxxv40 Той беше успореден на турбинната зала и към него не водеше нито една врата, нямаше нито един завой. Изглеждаше безкрайно дълъг – единият му край започваше от главния административен блок, а другият стигаше до западния край на реактор №4 – близо километър разстояние.