Кръвта на другите [bg]

Иглата се забиваше в подгъва, излизаше, забиваше се, свят да ти се завие. Никога, никога. Никога няма да ме обикне.

— Знаеш ли — каза Ивон, — не че те гоня, но ако искаш да си у Пол в шест часа…

— Колко е сега? — попита Елен.

— Точно шест.

Елен се прозя.

— Ще тръгна полека-лека.

Пол. Животът ми, истинският ми живот. Вече нямам живот. Само това отсъствие. Няма да го видя още много и много дни. А той не мисли, че няма да ме види; не мисли, че не ме обича. Всичко около него е запълнено. Аз не съществувам за него. Не съществувам изобщо.

— Горкият Пол — каза Ивон, докато усърдно вдяваше иглата си.

— Защо горкият Пол? — попита Елен и се изправи. — Той си е много добре. — Облече мантото си, наведе се над Ивон и я целуна по черните коси. — До утре. Ще бъде в „Биар“ в шест часа.

— До утре. Хубава вечер — пожела й Ивон.

Хубава вечер. Би трябвало да се засрамя. По цяла нощ втренчена в тази розова одежда, с лудата, която стене в съседната стая. Елен ускори ход. Странно: Ивон не правеше нищо друго, освен да шие, да бели картофи и да се грижи за една мнима болна. И все пак животът й не изглеждаше абсурден, дори бе някак приятно да мисли, че Ивон съществува точно такава, каквато е, сведена над работата си в уединението на стаята си. „Аз ли съм виновна, че животът ми е нелеп?“ Моят живот. Вероятно би било достатъчно да кажа с убеждение: това е моят живот. Но Елен не можеше вече да го каже, не искаше. А никога няма да имам друг живот. Никога. Никога.

— Закъснях малко — извини се Елен.

— Няма нищо — каза Пол. — Кафето е още топло. — Той освободи креслото и го доближи до печката. — Седни тук.

Напълни една чаша и я подаде на Елен.

— Отлично кафе правиш — каза Елен. — Истински домошар си.

— Ами да, тази, която ще се омъжи за мен, ще е сключила добра сделка — каза Пол и седна на подлакътника на креслото.

Тя опря глава в хълбока му. Върху чугунения кюнец съхнеха кърпи за нос. Върху печката мъркаше чайник с вода.

„Горкият Пол“, помисли Елен разчувствано. Би трябвало да съм по-добра с него. Горкият миличък Пол.

— Ще видиш как ще ти направя едно прекрасно апартаментче — каза Пол. — Ще ти измайсторя голяма работна маса от хубаво здраво дърво и библиотека за книгите ти. Ще закачим акварелите ти на стената. Ще стане страхотно.

— Толкова си мил — каза Елен.

Обичаше да усеща тази ръка, която се плъзгаше по косите й в бавна и еднообразна ласка.

— Ще купя палатка и през лятото в неделите ще ходим на къмпинг.

— Толкова си мил — повтори Елен.