Енергията на живота
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Енергията на живота». Краткое содержание книги:
Кой е могъл да направи това?
Това дори да си го представиш е трудно, а не да измислиш и осъществиш.
Разбира се, Щетинин е гений. Разбира се Михаил Петрович е художник, мислител, изтъкнат деец на нашата култура.
Но именно затова, нито него самия, нито неговото творчество не можеш да сложиш в предварително подготвени рамки и клишета — нито хвалебствени, нито ругателни. С Щетинин може и е необходимо да се спори, от него може да се учи, него просто трябва да го хвалим — художник без похвала, без признание не може да живее.
Но не бива да нагрубява Щетинин.
И изобщо никой не бива да е нагрубяван. И никой не бива да се унищожава. Защото рано или късно ще стане срамно. Само в бандите са самоутвърждават като се унищожават един друг, а в нормалното общество се самоутвърждават с уважение и любов не само към себе си, но и към другите.»
За осъждане, осъдиха ги нашите педагогически килъри, но нима ги стряска тях осъждане? То им е награда. Господарите им всичко компенсират. И те ще се стараят още повече. И винаги ще остават безнаказани. И как да ги накажеш? Хората просто си казват мнението. Те просто са сгрешили, а за погрешно мнение наказание не се предвижда. Но те не са сгрешили Наричайки училището тоталитарна секта, те са преследвали с това ясна цел — да дистанцират административните органи от поддръжката към новото прекрасно начинание в Русия. Няма да тръгнат чиновниците да изясняват как стоят в действителност нещата. Но пък задължително ще се дистанцират от всякакви контакти. Ами наистина там има нещо лошо в това училище? По такъв начин училището се оказва беззащитно, то се оставя на тълпата, и тогава вече килърите се стараят методично да нанасят своите удари.
А ние какво? Та нали пред нашите очи не само педагозите, но и децата…
Разбирате ли, над триста руски деца се потъпкват в мръсотия, очернят ги, оскърбяват ги вече две години.
Не вярват че руснаци правят това. Това не е в руския характер. Но ние гледаме тази хайка. Гледат я високопоставени чиновници и прости хора. Гледаме очевидната простащина и моралния тормоз на децата.
Кой?…
Нека за това да кажат руските офицери. Но не дай Боже да се наложи да кажем на своите внуци: «Ние живеехме в онова време, когато още съществуваше училището на академик Щетинин в Текос, и там се учеха над триста деца, мечтаещи за прекрасна Русия.»
Ние трябва да кажем на своите внуци, които ще живеят в руските имения: «А това училище, в което ти сега ходиш с удоволствие, го започнахме ние. Ние го опазихме.»
Всичко това ще е после. А сега.
Михаил Петрович, преподаватели в Текос, педагози — новатори! Трудно ви е разбира се, но вие знаете… Вие прекрасно знаете, че до «истината не можем да стигнем лазейки.» Освен това и децата! Деца от училището в Текос. Простете ми млади руснаци, ако не направя всичко, което трябва… Но аз ще успея. И много други хора ще успеят. Сега при вас сигурно е топло? Добре е ако е топло. Нека по-често над вас свети слънцето и да сгрява мечтата на всеки един от вас.
С надежда да получа съвет как да действам аз разказах за тази ситуация на дядото на Анастасия. Старецът стоеше опрян на кривака останал от баща му и внимателно слушаше разказа ми. След края на разказа ми и след молбата ми да ми даде съвет как да действам в създадената ситуация, старецът замълча за известно време. Лицето му беше съсредоточено. След това вдигна глава нагоре, присви очи, сякаш сканирайки пространството и заговори:
— Не беше ясно никому, нито на мен, ни на баща ми, нито на върховния жрец, как ще успее да разкрие Анастасия, внучката ми, тайната на тайните и как ще отговори на въпроса защо земята се превръща на зловоние. Плътски страдания и лутане на хорските души си позволи чрез себе си да произведе човекът. Ако за най-умни са се почитали цивилизациите ранни, то защо не са запазили за своите деца начинът на живот щастлив? Сега възможно е всичко да се върне в света от Бог първосъздаден. Но как да се съхрани, как да не се повторят миналите грешки, не беше ясно никому. И ето моля ви, тя с немислима комбинация, сама със мисълта си сътвори го и тутакси го въплъти. И всички въпроси ще имат отговори. Събития, които се развивали хилядолетия, Анастасия свива ги във век. Тя ги повтаря. Сега историята на земята и на твоята страна със себе си сам всеки ще изпита. Ще оцени, свой извод ще направи и този извод ще запише в родовата си книга. Със себе си, със своите чувства и с душа хилядолетните събития ще може човек да познае.