Енергията на живота
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Енергията на живота». Краткое содержание книги:
Какво обвинение! А нима казаците не са привиквали провинилия се «в кръга»? Привиквали са го — само че не само за порицание, ами и с камшик са го наказвали. А нима нашите демократични партии и комунистическите не са привиквали в свой «кръг» провинилите се свои и не са лишавали от сан? Църквата още по-твърдо е действала — тя ги е горила на клади. А тук — порицание…
Може би този, който пише за този факт като отрицателен, има предвид, че «кръгът» може да се състои само от неговата собствена персона? Но тогава това няма да е кръг, а наистина тоталитаризъм.
Освен това в различни статии се говори като за отрицателен факт, че училището на Щетинин го охраняват казаци и не винаги може безпрепятствено да влезе в неговата територия.
Но господа, сега много училища се охраняват. И не само в нашата страна. И а какво имате да правите вие в училището на Щетинин? Имайте страх от Бога. Пазете здравето си. Ами че вие изпадате в ужас от това, че в това училище децата не пият, не пушат, строят си сами новите корпуси и се учат добре. Изглежда, че ви става хубаво когато има наркотици и сквернословие в училищата.
Няма да изброявам всички измислици, написани за прекрасното училище. Онези, които ги написаха са осъдени дори от своите колеги.
Но ето какво написа в своя статия Александър Адамский. Ще цитирам част от нея:
«В събота, първи април, по авторската телевизия (АТВ) се излъчи запис на предаването „Прес-клуб“, посветено на не еднозначните, както сега е прието да се казва, публикации в пресата за училището на Михаил Петрович Щетинин в село Текос в Краснодарския край. Организаторите на „Прес-клуб“ бяха решили да съберат журналисти, пишещи на училищна тематика, и педагози за да се обсъди всичко.
Професионално и като светоусещане системата на Щетинин, като уникално явление в съвременното образование, разбира се, предизвиква спосрове. Но аргументите на „педагогическите килъри“(израз на Александър Радов) се различават от аргументите на онези, които спорят със Щетинин по същество.
Килърите не спорят, те се стремят да унищожат.
Откакто съществува, откакто се помни педагогиката, от времето на Сократ ярките учители-философи са били преследвани от тълпата за това, че смущават юношеството и преподават не по стандарта.
Така че поредния опит за погром над Щетинин не е случаен. Както каза на заседанието на „Прес-клуба“ Александър Радов ако с предишните погроми са се занимавали чиновници, то сега това правят напълно мили журналисти. Мили момичета и момчета, срещайки се с това, което не се вмества в техните обичайни представи, което така не прилича на това, какво по тяхно мнение трябва да бъде училището, или какъв трябва да бъде педагога, или как трябва да бъде устроена системата за образование, се оказват неспособни да съществуват заедно с това неясно и не вместващо се в тяхното съзнание. Това, което не разбирам, няма право на съществуване — ето тяхната проста и убийствена логика.
Старият свят излива онова, което е останало да дъното му, последното, гъст остатък от тоталитаризъм, агресивен и непоколебим в своята ненавист към различното, другото, не приличащо на него. Старият свят, в който няма място за търпимост, където децата трябва да бъдат еднакви, а учителите да учат на едно и също.
Показателно беше началото на дискусията в „Прес-клуб“. Един от публикувалите нападките срещу Щетинин каза, че има основание за обвинения, то отначало би искал да чуе аргументи „за“. Поразително е, колко е жилава сталинската логика, според която всеки човек изначално е длъжен да се защитава, а едва после обвинителите решават, доколко е виновен този, който се защитава. В това, че е виновен, няма съмнение, въпросът е в това, колко е виновен и каква може да бъде мярката за наказание.
Да се спори с публикуващите е безполезно, да се назовават имената им — все едно да ги рекламираш и да галиш тщеславието им, те към това се стремят — да бъдат забелязани. Трябва да ги изтърпим, разбирайки, че с техните уста говори стария, отиващ си свят, а ръката им е водена от древно невежество и злоба. И самите те в голяма степен не са виновни за нищо, както не е виновно детето, което си играе с кибрит и подпалва къщата, в която живее. Но какво ще стане с училището, с бъдещето на нашето образование?
От наша гледна точка Щетинин е извършил голямо образователно откритие, което разбира се остава незабелязано за неговите погромаджии. Той открива ново съдържание в образованието. Той така е организирал живота в своето училище, на своя педагогически остров, че този живот става съдържание на образованието. Разбира се има програма, учебни предмети, децата учат и математика и биология. Но това е материал, а съдържанието е самият живот в Текос. Строителството на къщи, добиването на храна, защитата на жилището, изкуството, общуването помежду си. И освен това; всички говорят за това, че децата са различни и имат не само различен ритъм на учене, но и различни области, в които най-пълно разкриват своите способности. Но засега само Щетинин е могъл да направи така, че различните деца да се движат със свой индивидуален темп в своето обучение. И затова по физика щетининският ученик може да с учи в 9 клас, а по архитектура да изучава вузовска програма. Това е непрекъснатото образование.