Сделка с дявола
- Автор: Браун Сандра
- Серия: led astray #2
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Арлекин България»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Сделка с дявола». Краткое содержание книги:
— Мисията ти е равносилна на самоубийство.
— Известно ми е.
Разярен, Линк й обърна гръб. По дяволите! Тя се взираше в него с нежния поглед от предишната вечер в кръчмата. Именно този поглед го накара да забрави за предпазливостта и да я последва.
Добре си спомняше колко му хареса. Пък и беше мъжко момиче. Но той се нуждаеше не от куража, а от топлото й, зовящо тяло. Искаше да бъде обгърнат от стройните й крака и от дългата, мека като коприна коса. Знаеше обаче, че ще плати скъпо за прибързаното си решение.
— Да вървим! — рече Линк.
Линк постоя още петнайсетина минути, преди да изпълзи навън.
— Ти не мърдай оттук.
Кери му се подчини. Всъщност му беше признателна за миговете на усамотение. Облече ризата, която все още бе влажна, и прокара пръсти през косата си. Все още се мъчеше да разплете обърканите кичури, когато завесата от листа се повдигна.
— Всичко е наред — заяви Линк. — Заминаха си.
Шеста глава
Кери се свлече на брега на реката. Сили нямаше да се бори повече. За една нощ Лиза сякаш бе наддала двайсет и пет килограма. Ако продължеше да я носи, щеше да я изпусне всеки момент. Сложи детето на земята до себе си.
— А сега какво?
Не получи отговор. Изминаха няколко минути. Дори и децата кротуваха, сякаш съзнаваха, че възникналият проблем е толкова сериозен, че не е изключено да няма решение. Кери вдигна ръка към челото си и погледна към мъжа, който стоеше до нея. Не беше трудно да отгатне настроението на Линк — отпуснал тежестта на единия си крак, с ръце на бедрата, сбърчил чело, намръщен, с искрящи очи. Усети как потиска напиращата ругатня. Не се осмеляваше обаче да я изрече пред децата, макар че не разбираха английски.
— Линк? — опита тя отново да привлече вниманието му.
— Откъде да знам? — Той рязко завъртя глава и се вторачи в нея. — Аз съм фотограф, а не инженер.
Веднага съжали, че й се озъби. Тя нямаше вина, че през нощта пороят бе отнесъл дървения мост, по който възнамеряваше да мине с камиона. Не беше виновна и за отвратителното му настроение. Нямаше право да я упреква. Бедата бе, че откакто й помогна да изпълзи от скривалището, където прекараха нощта, много трудно овладяваше нервите си.
— Облечи се! — Той й хвърли гневно дрехите, които беше скрил в храстите.
Кери не обърна внимание на тона му, а бързо нахлузи панталона. Линк проследи всяко движение на дългите й стройни крака. Не беше в състояние да откъсне очи. Изпитваше неописуема болка при спомена за дългите мигове, които бяха прекарали притиснати един в друг. Наистина ли се случи? Дали не сънува, че тялото й бе станало част от неговото? Дали се сгуши в него, за да търси близост, или той толкова силно го желаеше, че вече губеше представа за реалността?
Цяла сутрин се отбягваха. Не се държаха като човешки същества, прекарали нощта заедно, споделили страха от надвисналата опасност. Отношенията им дори не бяха приятелски. Тя странеше от него, а той бе сприхав и агресивен. Когато се прибраха в къщата и откриха децата в кухнята, вместо в мазето, Линк се развика на Джо:
— Доколкото си спомням, казах ти да не мърдаш от мястото си, докато се върна.
— Чух как войниците си заминаха — сопна му се момчето. — Знаех, че вече е безопасно.
— Нищо не знаеш, да те вземат…
— Линк!
— Когато ти наредя нещо, очаквам от теб…
— Линк! — отново извика Кери. — Престани да се караш на Джо. Децата са живи и здрави, а ти ги плашиш.
— Приготви ги. — Линк изруга под нос и тръгна към предната част на къщата. — След пет минути се връщам.
За щастие камионът стоеше там, където го бяха оставили предишната вечер, скрит под лианите. Линк размахваше злобно мачетето, за да излее част от злобата си.
— Гладни са — обясни му Кери, когато той ги повика да се качват.
Линк връхлетя в кухнята. Децата лакомо ядяха сух хляб с банани. Нито едно от тях не смееше да го погледне, понеже долавяха настроението му. Само Джо открито го предизвикваше.
Малката Лиза се изтръгна от прегръдките на Кери. Прекоси кухнята с коричка хляб в ръка. Взря се съчувствено и умолително в Линк и го дръпна за крачола, за да привлече вниманието му. Той се наведе към нея. Детето безмълвно му подаде коричката, но очите й, тъмни като шоколад, говореха много. Линк приклекна и пое хляба.
— Благодаря много — каза той на испански и перна момиченцето по брадичката.
Лиза му отправи ослепителна усмивка и срамежливо изтича при Кери. Мина известно време, докато Линк прочисти достатъчно гърлото си и изрече прегракнало:
— Да вървим.
След като настаниха децата в камиона, той дръпна Кери настрана.
— Освободи пазача си!
— Какво имаш предвид?
— Джо. Закълни му се, че снощи не съм ти сторил нищо лошо. Не смея да се обърна с гръб към него, понеже се боя, че ще забие нож в ребрата ми.
— Не ставай смешен, Линк.
— Обясни му, ти казах!
— Добре!