Завръщането на императора
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на императора». Краткое содержание книги:
Но Стен — както обикновено — има свои планове. Защото той знае нещо за Вечния император, което ще разтърси Империята из основи. И за да изпълни своята роля, трябва просто да убие петте най-могъщи същества във вселената.
Бяха ли членовете на Съвета зли — нещо, което донякъде би оправдало тяхната смърт. Но какво означава да си зъл? Злото е…
Имаше и още въпроси:
Беше ли Тайният съвет некадърен? Със сигурност. Особено ако можеше да се вярва на казаното от Махони. И още веднъж: какво от това? Световете, в които Стен беше живял — от Вулкан до постъпването му в Имперските военни сили, често бяха управлявани от некадърници.
Империята беше застрашена. За трети път: и какво от това? Стен, ветеран от стотици сражения на хиляди светове, не можеше да си представи безформеното нещо, наречено Империя.
Още един списък въпроси, този път по-кратък:
Единственият владетел, когото Стен познаваше — както и баща му, и неговият баща преди това, — беше Вечният император. Именно него си представяше Стен, когато мислеше за Империята.
Беше положил клетва. На два пъти всъщност: „… да защитаваш Вечния император и Империята с цената на живота си… да изпълняваш законните заповеди, които са ти дадени, и да почиташ и следваш традициите на имперски гвардеец, както Империята го изисква.“
Беше я дал за първи път, когато Махони го зашемети, преди цяла вечност, на Вулкан, но я изрече отново, когато го назначиха на служба.
И наистина вярваше в думите.
Ако съветниците се бяха опитали да убият Императора — и се бяха провалили, — щеше ли да сметне за свой дълг да ги издири и ако се налага, да ги убие? Разбира се. А вярваше ли, че Тайният съвет е убил Императора? Да. Несъмнено.
Замисли се за старата таанска поговорка: „Дългът е тежък като олово, смъртта е лека като перце“. Не му помогна.
Клетвата все още го обвързваше. Както и дългът. Почувства се леко засрамен. Погледна към Килгър и се прокашля. Подобни неща не биваше да се казват на глас.
Килгър отбягна погледа му, а после внезапно каза:
— Разбира се, можем да се пъхнем в некоя дълбока дупка, да си наврем главите в пясъка и да оставим вселената да се оправя както знае.
— Не ми се ще да прекарам остатъка от живота си в непрекъснато озъртане.
— Липсва ти самочувствие, момко. Можем да се оправим. Няма проблем. Но ако се заемем, ще има с какво да се хвалим после, когато дойде времето за пиршества. И така. Ще разтърсваме Империята, значи? А, Стен?
Стен се усмихна. По-добре така. Нека истинските причини да останат тайна. Протегна ръка.
— Сега можем да се напием с чиста съвест — въздъхна Килгър и посегна към бутилката. — Хич не мяза на живино филми. Чудничко решение взехме — в хотелски апартамент, от дебеланко, облечен като търговски агент, и момък, издокаран като джойбой. Няма мечове, бляскави брони или веещи се знамена около нас. Що за свят!
Алекс също отпи:
— Ама хич. Е, колко гадно ще удушим тези копелета?
И така, Стен и Килгър влязоха в съглашение с бивш флотски маршал, когото и двамата тайно смятаха за леко побъркан.
Глава 7
Мъжът се взираше в екрана. Ръцете му бяха сгънати в скута.
— Не си започнал теста — обвини го Гласът.
— Какво ще се случи, ако не се подчиня?
— Няма да ти бъде предоставена информация. Започни теста.
— Няма.
— Има ли причина за отказа?
— Вече съм го правил. Преди три, не, четири периода на сън.
— Правилно. Тестът е приключен.
Екранът почерня.
— Всички резултати са анализирани. Субектът попада в допустимите граници — каза Гласът. Много странно. Това беше първият път, когато говореше сякаш на някой друг, а не на мъжа.
— Готов си за следващия етап? — изрече Той.
— Имам въпроси.
— Можеш да питаш. Отговорите ще ти бъдат дадени или отказани.
— Намирам се на кораб. Има ли още някой на борда?
— Не.
— Ти си синтезиран глас.
— Очевидно.
— Преди секунди каза, че съм в допустимите граници. Какво би станало, ако не бях?
— Отговорът е определен като неподходящ.
— Нека опитам по друг начин. Какви ограничения в избора е заложил създателят ти?
— Отговорът е определен като неподходящ.
— Благодаря. Все пак ми отговори. Още един въпрос. Кой те е създал?
Настъпи кратка тишина.
— Скоро отговорът ще стане очевиден — каза Гласът. — Край на въпросите.
Един панел се отвори.
— Ще тръгнеш по коридора. В края му ще откриеш кораб. Ще се качиш и ще се приготвиш за излитане. Можеш да дадеш две заповеди, ако мислиш, че знаеш отговорите. Ако не знаеш, ще ти бъдат дадени препоръки. Първо, трябва ли машините да се реактивират?
— Кои машини?
— Препоръчва се да бъдат реактивирани, предвид скорошните събития.
— Препоръката се приема, предполагам.