Неустоима сила
- Автор: Стийл Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неустоима сила». Краткое содержание книги:
Нито Стив, нито Мередит са имали понятие какво е бракът от разстояние. И въпреки добрите им намерения, животът и сърцата им започват да се раздалечават от неустоими сили.
Но когато се обади в авиокомпанията от хотела, информираха я, че няма свободни места. Трябваше да чака до нощния полет. Каза на Калан, че ще остане в хотела и ще чете нещо. Ала той бе настоятелен. Искаше да я заведе в Пало Алто и отново да се срещне с хората в неговия офис, преди да отпътува от Сан Франциско. Покани я да посети и дома му, ако има време, и да се запознае с децата му.
— Нямало те е цялата седмица, ще имаш твърде много ангажименти, за да се занимаваш и с мен — не отстъпваше тя.
— Харесва ми да се занимавам с теб. Освен това винаги съм готов да получа безплатен съвет.
Той ценеше изключително високо мнението и, а тя вече знаеше за „Дау тек“ почти колкото него. Калан бе толкова горд с компанията и семейството си, че нямаше търпение да й ги покаже. Тя се качи горе, взе багажа си и след десет минути слезе при него във фоайето. А в три и половина бяха в Пало Алто. Служителите в офиса се зарадваха, когато го видяха, и веднага го заразпитваха за подробности от гастролната презентация.
— Всичко мина гладко — съобщи той с широка усмивка и погледна Мередит. — Благодарение на мисис Уитман — обясни на колегите си.
Чарлс Макинтош се бе прибрал вкъщи след обяда във „Феърмонт“. Той не бе в първа младост и се бе уморил след цяла седмица презентации. Мередит не би искала да го признае пред Кал, но за нея бе облекчение да не чува придирчивите му забележки и отрицателното му мнение за всичко. С него се работеше твърде напрегнато. А когато след обяда седнаха в кабинета на Кал, той сам заговори за това:
— Не знам какво да правя с него, Мери. Мислех, че вече ще е свикнал с идеята, но той все още е ядосан, че превръщам компанията в акционерна. Противопоставя се принципно и е съвсем искрен. В случая обаче тази позиция не е конструктивна. Тъй като чувствата му са много силни, той отхвърля работата, която трябва да свърши, не желае да се занимава с анализаторите, с Комисията по ценните книжа и фондовите борси, с акционерите. Според него ние просто грешим. Не допуска никой да погледне какво прави, понякога дори и мен. Ще спечели пари от тази операция, но съм сигурен, че дори не го е грижа за това. Просто не искаше да предприемам тази стъпка.
— Нека поговоря с него — отвърна Мередит.
Тя все още смяташе, че може да го привлече към идеята. Чарли не бе казал нищо, което да навреди, но и не помагаше кой знае колко.
— Не съм сигурен, че това е правилната тактика — Кал бе предпазлив. Чарли не одобряваше особено Мередит, а той не искаше да подсилва неприязънта му към нея. — Нека почакаме и да видим дали ще се успокои, може и сам да размисли. Не искам да го притискам. — Кал твърде много уважаваше Чарли, който бе приятел на баща му.
— Ако не се приспособи — предупреди Мередит, — е възможно акционерите ти да не го възприемат.
Тя също продължаваше да се притеснява по този повод.
— Бедният стар Чарли — отбеляза Кал, след което двамата насочиха разговора към друга тема.
Той й показа няколко доклада и двамата обсъдиха новите му идеи. Тя отново се впечатли силно от творческия му размах и от широтата на мисълта му. Неговият успех се дължеше преди всичко на тези му качества. А в пет и половина той я погледна, настанен удобно в креслото си, и й зададе странен въпрос.
— Мередит, някога мислила ли си да напуснеш инвестиционната банкова дейност?
Тя бе забележителна в професията си, той го разбираше по-добре от всеки друг, но бе установил, че Мередит проявява интерес и към бизнеса с високи технологии.
— Ти се справяш отлично и вероятно печелиш дяволски много пари.
— Така е — отвърна тя със срамежлива усмивка.
— Тук ще печелиш още повече — отбеляза Калан Дау. — Ако някога решиш да направиш промяна, ще се радвам да ми се обадиш. Надявам се, че ме разбираш.
— Поласкана съм. Но за момента не възнамерявам да отивам никъде. — Двамата със Стив бяха прекалено обвързани с Ню Йорк, за да мислят за преместване. Той имаше чудесна работа в травматологичното отделение, а тя бе омъжена за Уолстрийт.
— Това може да е по-вярно, отколкото предполагаш — рече Калан Дау. — В една старомодна фирма като тази, в която работиш, Мередит, каква кариера можеш да направиш според теб? Ти си вече партньор, но освен теб има много възрастни, солидни, добре окопали се старши партньори. Ти никога няма да управляваш тази фирма. Няма да допуснат жена на това място и ти го знаеш.
— Възможно е да се случи някой ден — спокойно отвърна тя. — Времената се менят.
— Времената са се променили навсякъде другаде. В инвестиционната банкова дейност обаче всичко се развива по-бавно. Това е последният бастион на господата, които бяха свикнали да управляват света, и все още го правят на някои места. Струва ми се, че ти си си осигурила забележителни позиции, особено в сделките с високотехнологичните компании. Няма да отречеш, че старшите партньори още изпращат хора като Пол Блек, за да те придружават на срещите с клиентите ти. Тези хора имат повече власт от теб. Ти свършваш работата, за тях остава славата. — Тя самата бе размишлявала върху това, но не искаше да го признае пред него.