Неустоима сила
- Автор: Стийл Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неустоима сила». Краткое содержание книги:
Нито Стив, нито Мередит са имали понятие какво е бракът от разстояние. И въпреки добрите им намерения, животът и сърцата им започват да се раздалечават от неустоими сили.
Побъбриха още няколко минути и тя взе душ. После, когато вече четеше в леглото, Калан се обади с няколко обичайни въпроса.
— Струва ми се странно, че не съм в един хотел с теб, Мери. Това ми стана навик. — Стори й се спокоен и както винаги дружелюбен.
— Ще бъдеш истински щастлив, когато след Европа ме видиш за последен път, повярвай ми. Нека обаче първо отидем до Ню Йорк. Там е най-важната презентация.
— Знам, че е така. Все още малко се тревожа за нея.
— Недей. Досега всичко върви чудесно. Вече се говори за емисията. А след Ню Йорк купувачите ще са повече, отколкото предлаганите пакети акции. Списъкът им ще е като справочник „Кой кой е в инвестиционната банкова дейност“. — Тя имаше предвид рекламното съобщение, което щеше да се появи в „Уолстрийт джърнъл“ на следващия ден след предлагането на ценните книжа, за да оповести края на сделката със списък на всички купувачи. А в този случай той щеше да е впечатляващ.
— Благодаря ти, Мередит — с благодарност изрече той. — Никога не бих постигнал това без теб.
— Глупости — отвърна тя не съвсем в тона на вежливостта и той се разсмя. Беше му приятно да работи с нея и съжаляваше, че скоро ще се разделят. — Как бяха децата ти, когато се прибра? Обзалагам се, че са се зарадвали много. — Особено след като майка им я нямаше, тя си даваше сметка колко важен трябва да е за тях Калан.
— Всъщност бяха заспали. Икономката ми е безкомпромисна, що се отнася до режима им на сън. За тях това е полезно. Ще ги видя утре вечерта, когато се прибера. Мислех първо да се отбия в офиса. Може би ще ме придружиш?
— Сигурно. Ще мина оттам на път към летището.
Възнамеряваше да остане в първокласния си апартамент и да чете материалите, спокойно да хапне един сандвич и да хване после полета за Ню Йорк.
— Ще поговорим за това по-късно — сдържано отвърна той, а после я посъветва да се наспи и й обеща да се видят на сутринта.
След като затвориха, тя дълго лежа в леглото, не може да заспи, мислеше за него. Той бе чудесен мъж и добър приятел, но в известен смисъл тя го съжаляваше. Бе толкова очевидно, дори за външен човек като нея, че той бе силно наранен от предателството на съпругата си, от факта, че в крайна сметка го бе изоставила. Обичаше децата си, но явно в сърцето му не бе останало място за любов към друга жена. Сякаш Шарлот бе унищожила частица от него и сега, осем години по-късно, тази частица все още не бе възстановена. Явно поради това той не можеше да проумее отношенията й със Стив и се отнасяше към брака й с недоверие. Мисълта за това отново я върна към Стив и тя се усмихна сама на себе си, замислена колко много й липсва той и колко щастлива ще бъде, когато го види в събота сутринта. Бяха щастливи, след четиринайсетгодишен брак все още между тях имаше нещо много специално. А теорията на Кал, че тя не го обича или че не му вярва достатъчно, за да има деца от него, й се струваше глупава. Тя се унесе постепенно в сън с мисълта за Стив и тази нощ сънищата й бяха прекрасни.
На следващата сутрин се срещна с Кал във фоайето в седем часа, както се бяха уговорили. Разходиха се за кратко в Хънтигтън парк на чист въздух, а после се върнаха да пият кафе. Мередит бе учудена от студа, бризът беше бръснещ, а мъглата над града още не се бе вдигнала. Въпреки това разходката навън бе разнообразие, вместо да седи в неприветливите помещения, в които бяха организирани презентациите им.
— Готов ли си за следващия рунд? — попита го тя, докато похапваха кифлички с боровинки.
— Разбира се. А ти? Отегчи ли се вече от „Дау тек“?
Той изглеждаше енергичен и свеж, след като бе прекарал нощта в собственото си легло, а и явно бе щастлив, защото бе видял децата си.
— Разбира се, че не съм уморена от „Дау тек“ — тя му се усмихна, докато сервитьорката им сипваше кафе. — Предстои да завоюваме нови светове.
Ала и двамата знаеха, че в Сан Франциско щеше да им е лесно. Това бе градът, където той живееше, а жителите на Сан Франциско знаеха какво бе постигнал в Силициевата долина.
Първата им презентация за деня мина добре, след това имаха кратка закуска и тя успя да се обади в работата си. А после отидоха направо на обяд и на следващата презентация. Храниха се с ритуалното „гумено пиле“, а към два и трийсет свършиха и всичко бе готово. Калан погледна часовника си и каза, че може да се върне до офиса и покани Мередит да го придружи.
— Мисля, че бих могла да се опитам да хвана по-ранен полет — отклони поканата тя.
Имаше един в пет часа, който ако можеше да хване, щеше да се прибере у дома в един часа след полунощ. Знаеше, че на Стив това ще му хареса.