Черният корсар
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i corsari delle antille #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният корсар». Краткое содержание книги:
Черният корсар не е пират, а смел борец за правда, флибустерите и буканерите, наричащи се братя от брега, не са разбойници, а защитници на земята си. Днес ние знаем, че тези скромни и честни земевладелци, принудени да станат моряци се отдали на пиратство, защото останали без дом и земя, не са имали друг начин да просъществуват.
Черният корсар е аристократ по произход, но по характер е великодушен към победените, безмилостен към предателите и насилниците, готов да отдаде целия си живот за справедливостта, истинската любов и приятелството.
Приятно четене и щастливи плавания с „Мълния“ — кораба на Черния корсар.
— Давай, и бог да ни е на помощ — промълви Кармо и направи знак на Ван Щилер да хване отново веслата. После се надвеси към негъра и го попита:
— Чу ли онзи вик, Моко?
— Да — отвърна африканецът.
— Кой мислиш, че е бил?
— Може би някой ламантин.5
— Хм!… — промърмори Кармо, но спря и изведнъж пребледня.
Точно в този момент зад кърмата на лодката, в един кръг от светяща пяна, някаква неясна форма се появи в миг и бързо изчезна в дълбините на залива.
— Видя ли? — попита Вай Щилер с пресипнал глас.
— Да — отвърна другият и зъбите му затракаха.
— Една глава, нали?
— Да Кармо, глава на мъртвец.
— Значи е бил Зеленият Корсар, който ни следва и очаква Червения Корсар.
— Плашиш ме, Кармо.
— Нищо ли не видя и чу Черният Корсар?
— Той е брат на двамата покойници!
— А ти, приятелю нищо ли не видя?
— Да, една глава — отвърна Моко.
— На кого?
— На един ламантин.
— Дявол ги взел твоите ламантини — измърмори Кармо. — Това беше глава на мъртвец, слепи негре.
В този миг един глас от кораба отекна над вълните:
— Хей, вие от лодката! Кои сте?
— Черният Корсар! — ревна Кармо.
— Приближете!
„Мълния“ се носеше бързо над вълните като морска лястовица, порейки блесналите води с дългия си шип. Черният и профил напомняше легендарния кораб призрак на холандеца, или плуващия кораб ковчег по морските ширини.
Неподвижни като статуи, по парапета на борда бяха строени флибустиерите, всички въоръжени с пушки, а на високата част на палубата, зад двата топа, личаха артилеристите със запалени фитили. На главната мачта се вееше големия черен флаг на Корсара, с две златни букви, причудливо преплетени и обрамчени от един неразбираем фриз.
Лодката опря до левия борд, докато корабът извиваше срещу вятъра. Кармо бързо хвана въжето, което моряците му хвърлиха от палубата.
— Пуснете скрипците! — чу да вика един дрезгав глас.
Кармо и Ван Щилер закачиха куките на двата края и при едно изсвирване на боцмана лодката бе издигната на борда заедно с хората в нея.
Когато Черният Корсар усети кила да удря срещу палубата на кораба, се сепна и сякаш излезе от мрачните си мисли. Огледа се, учуден, че вече се намира на своя кораб, после се наведе над трупа, взе го на ръце и го постави в основата на гротмачтата. Целият екипаж, строен покрай фалшборда, свали шапки.
Вторият офицер, Морган, слезе от мостика и се насочи към Черния Корсар.
— На вашите заповеди, синьор! — каза.
— Вие си знаете работата — отвърна му Корсарът, клатейки тъжно глава. После прекоси бавно горната палуба, качи се на командния мостик и там застана, неподвижен като статуя, със скръстени ръце на гърдите.
От изток вече започваше да розовее. Там където небето се сливаше с морето, една бледа светлина придаваше стоманени отблясъци на водите, но тази светлина криеше нещо мрачно, за разлика от обичайния розов цвят на изгрева тя бе сива, тягостна, хладна.
През това време големият флаг на Корсара бе спуснат на половин мачта в знак на траур, а редовете, които бяха без платна, бяха разположени във форма на кръст.
Многобройният екипаж на корсарския кораб се строи покрай фалшбордовете. Тези мъже, с обгорели от морските ветрове лица и от дима на стотици абордажи, бяха тъжни; гледаха тревожно трупа на Червения корсар, увит в голям хамак, към който бяха привързани гюллета.
Светлината растеше, но морето около кораба бледнееше и глухо шумеше, сякаш издаваше въздишки.
В този момент от командния мостик отекна камбана. Екипажът коленичи, а боцманът, подпомогнат от трима моряци, повдигна трупа на нещастния Корсар и го постави на парапета на бакборда. На палубата цареше гробовно мълчание, дори водите около неподвижния кораб притихнаха. Очите на всички бяха обърнати към Черния Корсар, чиято фигура сега бе придобила гигантски размери на фона на стоманения хоризонт. Изправен на командния мостик с развяващо се, дълго перо на утринния бриз, с ръка насочена към трупа на Червения Корсар, с мощен металически глас, който разсече гробовната тишина на борда, произнесе следните думи:
— Мъже на морето! — викна той, — чуйте ме! Заклевам в господ, заклевам се в тези вълни, верни наши другари, заклевам се в душата си, че няма да намеря мир на земята, докато не отмъстя погубените от Ван Гулд мои братя. Нека мълниите запалят кораба ми, нека вълните ме погълнат заедно с вас, нека двамата Корсари, които почиват под тези води ме прокълнат, ако не убия Ван Гулд и не затрия целия му род, както той погуби моя! Чухте ли ме, моряци?
5
Морска крава. Млекопитаещо, обитаващо Мексиканския залив, което издава човекоподобен звук, напомнящ вопъл или стенание. — Б. пр.