Мустанги, убийци, Ласитър
- Автор: Слейд Джек
- Серия: lassiter #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мустанги, убийци, Ласитър». Краткое содержание книги:
Двамата заслизаха по стълбата.
— Аз ще ти помогна — засмя се мексиканецът. — Тъкмо знам как се правят тия неща.
10.
Най-после Фе отново се засмя!
Тя премина в буен галоп покрай Ласитър и когато за миг го погледна усмихната, той разбра, че е спечелил.
Фе искаше да се самоубие. След ужасните преживявания в ранчото на Баримор не й се живееше повече. Увещанията не помагаха. Най-после на Ласитър му хрумна да обърне коня си и през каньона Хако да се изкачат в Долината на мустангите, при любимите й животни. Той мислеше да я отведе в ранчото на Стен Брукър, където смяташе, че съдията е на сигурно място. Според него Фе също щеше да бъде добре там. Но все пак оставаше страхът, че тя може да се самоубие, да си пререже вените, да се застреля или пък да се хвърли от някоя скала веднага, щом той си тръгне от ранчото. Слава Богу, това време отмина. Тя отново се превърна в онова младо и невинно момиче, с което се беше запознал неотдавна.
През всичките тези дни той не я докосваше. Дори нито веднъж не я целуна. Тя трябваше да забрави случилото се. Ласитър се страхуваше, че дори една нежна прегръдка ще събуди отново страшните спомени.
Той пришпори жребеца си. Чу тропот на копита, който се приближаваше. Осем мустанги препускаха диво към тях. Един кон, четири кобили и три жребчета. Гонеше ги Фе. Тя насочи мустангите право към тесния процеп между вдигнатите платнища. Протегнали стройни шии, мустангите бързо се приближаваха. В този момент жребецът като че ли почувствува капана! Той изцвили и се опита да избяга.
Ласитър пришпори коня си и пронизително изкрещя. Мустангът веднага се върна в стария път, вмъкна се в тесния процеп и попадна в капана.
Фе избърза след тях, вдигна високо ръка, нададе победоносен вик и изчезна между опънатите платнища.
Ласитър навлезе с коня си в тесния процеп. Фе вече беше слязла и поставяше напречните греди по местата им. Мустангът и малкото му стадо се бяха скупчили в средата на кошарата и безпомощно се оглеждаха, Фе се покатери по напречните греди и седна на най-горната.
— Виж, Ласитър! Само ги погледни! Не са ли прекрасни? — извика щастливо тя.
Той спря до нея и скришом погледна скъпото лице, поруменяло от лудата езда. Чертите на лицето й бяха напрегнати, но блестящите й очи ясно показваха, че е щастлива и че е забравила. Поне сега, в този момент.
— Ще ги обяздим, Ласитър, а жребчетата ще отведем в каньона Хако. — И тя изгледа Ласитър с гордост. — Днес ще ги оставим тук, без да им даваме нито храна, нито вода. А утре…
Това беше следващият проблем, който непременно трябваше да бъде разрешен. Какво ще стане утре с конете? Той и Фе не можеха да останат по-дълго нито в Долината на мустангите, нито в каньона Хако. Съгледвачите на Баримор бяха по петите им. Вече се беше преборил с трима от тях. Беше убеден, че Баримор отдавна знае къде да ги намери.
Но как да обясни на щастливото момиче, че трябва да изоставят мустангите! На всяка цена трябваше да отведе Фе у семейство Брукър, за да може да залови Баримор и да го изправи пред съда. За това не му стигаха само две здрави ръце. Беше просто невъзможно едновременно да се грижи за Фе и да я закриля. Като си тръгнат от Долината на мустангите, незабелязано от нея ще махне гредите на входа към кошарата. Така мустангите сами ще намерят пътя към свободата.
— Трябва да потърсим семействата на Ори и Лем — каза Фе. — Момчетата са вече почти мъже и ще ни помагат.
Още един проблем! Жените и децата на Парсънови бяха напуснали каньона Хако и Фе изобщо нямаше представа къде са отишли и към кого са се обърнали в отчаянието си. Сигурно са научили, че мъжете им са били застреляни при опит за бягство.
Ласитър смяташе да решава проблемите един по един. Първо ще освободи мустангите, тъй като няма кой да се грижи за тях. После ще скрие Фе на сигурно място, за да има свобода на действие. А щом Баримор се озове в затвора в Санта Доминго или в някой друг град, той може да вземе Фе и заедно да потърсят снахите й.
Фе беше щастлива и не можеше да се нагледа на конете. Как да я накара да слезе от оградата! Не му се искаше да споменава за Баримор, а още по-малко за шайката му! Нищо чудно да предизвика нов шок у Фелиситас, колкото и спокойна и радостна да беше в момента.
— Тук слънцето е много силно, нека отидем на сянка — каза накрая той и се наведе да вдигне юздата на коня й.
— Почакай малко! Толкова са хубави! Я виж, жребчетата вече преодоляха уплахата си — каза замечтано тя.
Не му се мислеше за това сега. Огледа се изпитателно наоколо. Платнищата му пречеха да вижда надалече.