Следите остават

— Всичко щяхме да разберем! — прибави тъжно Веселин.

Тук Чарли изведнъж се досети за какво беше дошъл и развълнувано се шляпна с ръка по челото.

— Ей, видиш ли как се отвлякохме! Та аз точно заради Тороманови бях дошъл! Според мен Тороманов май че се готви да бяга!

— Да бяга? — погледна го смаян Веселин. — Как тъй да бяга?

Чарли подробно му разказа всичко, каквото бе дочул и научил у дома си. Тайнствената течност изведнъж бе забравена, двамата се потопиха в не по-малко интересните тайни на приключението, което от толкова дни изцяло бе обсебило всичките им мисли.

— Да, историята е интересна! — каза замислен Веселин. — Защо Тороманова бърза с роклите? Това трябва непременно да узнаем!

— А има според мен нещо още по-интересно! — прекъсна го Чарли. — Защо Тороманова си шие такива прости рокли? Да е от скромност — не е! Тя и сега се носи като бивша буржоазна, окото и не мига! Добре — а може би вече не им стигат парите? И това не е! Купува евтини и прости басми, пък предлага двойни цени за ушиването! Тогава какво?

— Ти си измислил нещо! — погледна го подозрително Веселин.

— Нещо ми се мярка в ума, ама не знам дали е вярно! — призна си Чарли. — Според мен Тороманова — чисто и просто иска да се маскира! Тя иска да се престори на обикновена жена от народа, каквато е, да речем, майка ми.

— Не ми се вярва! — измърмори недоверчиво Веселин. — Роклите, да речем, ще промени, но как ще си измени лицето? Човек от километър ще я познае каква е птица с тая изрусена коса и с тия проскубани вежди!

— Не, не си прав! — живо се възпротиви Чарли. — Ама никак не си прав! Косата, разбира се, може да се боядиса, веждите да се измият от чернилката… Изобщо ако се измие добре с един хубав сапун, дори ти няма да я познаеш на улицата…

Веселин се замисли. — А защо според теб тя иска да се престори на обикновена жена?

— Знам ли защо? — вдигна рамене Чарли. — Представи си, че иска да бяга с мъжа си през границата! Каквато е сега шарена и писана, ще я арестуват още в първото крайгранично село…

— М—да! — отстъпи вътрешно Веселин. — И работата, да ти кажа правичката, започна да става много завързана!

— Затова веднага изтичах при тебе! — въздъхна Чарли. — Може да стане тъй, че да ни се изплъзнат из пръстите?

— Може! — съгласи се мрачно Веселин.

— Тогава нашата работа ще излезе тъй — вместо да изпишем вежди, ще извадим очи! Ако Тороманов избяга, ние ще бъдем виновните! Той от нас може да избяга, но от милицията — никога!

Двете момчета разтревожено замълчаха.

— Значи да кажем на милицията! — проговори най-после Веселин със съкрушен глас.

— Това е най-умното! — също така съкрушено отвърна Чарли.

Като че ли светлината изчезна от чистата слънчева стаичка. През последните дни, докато следяха Тороманов, докато се мъчеха да разгадаят неговите странни постъпки, докато водеха с него от разстояние неумолима и невидима за простото око борба, животът им бе станал като никога интересен, пълен и разнообразен. За пръв път момчетата се сблъскаха с истинския сериозен живот, за пръв път вършеха на своя отговорност нещо важно, което можеха да вършат само възрастните хора, и това им бе дало особено самочувствие, особена гордост! Каква радост щеше да бъде, ако можеха сами да доведат цялата работа до нейния естествен край! Каква истинска мъжка радост! А ето че сега трябваше да предадат всичко в, ръцете на милицията и да се оттеглят безшумно настрана…