Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Момчето стана недружелюбно.

— Може някога и да поискам. Ако вие можете да идвате тук, защо ние да не можем да напускаме?

— Защото вашата култура не е достигнала достатъчно ниво на зрялост — отговори Гъндалийну.

Момчето погледна многозначително към чуждоземните пленници, а после отново към Гъндалийну. Гъндалийну се намръщи.

Джеруша включи касетофона си.

— Ако нямаш нищо против, ще ти съобщя някои факти. След това ще се погрижим да те заведем до медицинския център за…

— Не е необходимо. Чувствам се добре. — Момчето се изправи и повдигна панталоните си.

— Знаеш ли, може би твоята преценка не е най-добрата. — Тя го погледна строго, но видя в погледа му пламтяща жарава. — Все пак от теб зависи. Щом не искаш, прибирай се вкъщи и приятни сънища. Но ние трябва да знаем къде да те намерим, ако ни потрябваш. Кажи си името.

— Спаркс Даунтрейдър Самър.

— Самър? — Със закъснение тя откри акцент в говора му. — Откога си в града, Спаркс?

Той вдигна рамене.

— Отскоро — отговори Спаркс и отмести поглед встрани.

— Хм! — Това обяснява много неща. — Защо дойде в Карбънкъл?

— Вашият закон и това ли забранява? — попита той. Думите му бяха изпълнени със сарказъм.

— Доколкото зная, не. — Тя чу Гъндалийну неодобрително да подсмърча. — Работиш ли нещо?

— Да. Уличен музикант. — Изведнъж ръцете на момчето започнаха да опипват ризата, колана, въздуха. — Флейтата ми…

Джеруша освети с фенерчето на шлема си тъмните ъгълчета наоколо.

— Това ли е?

Момчето запълзя на четири крака до един от пленниците и вдигна парчетата.

— Не… Не! — Лицето и ръцете му се вцепениха от болка. Пленникът са засмя и момчето го удари с юмрук но устата.

Джеруша пристъпи напред, дръпна момчето и го отведе настрана.

— Достатъчно, Самър… Било ти е трудно тук, защото никой не ти е казал нравилата. Проблемът обаче е в това, че никой не може да ти ги каже. Върни се на твоите тихи острови, докато все още можеш да сториш това. Там всичко е спокойно. Върви си вкъщи, Самър… и почакай още пет години. Тогава, след Промяната, ти ще можеш да дойдеш тук.

— Добре зная какво върша.

Много знаеш, мислеше си тя, като гледаше насиненото му лице и счупената флейта, която продължаваше да стиска в ръце.

— В такъв случай, тъй като нямаш с какво да изкарваш препитанието си, длъжна съм да те арестувам за скитничество. Освен ако, разбира се, не напуснеш града на следващия ден. — Ще направя всичко, за да те върна на някой кораб, който да те отведе оттук, преди Карбънкъл да е съсипал още един живот.

Момчето гледаше недоверчиво. После отново го обзе гняв и тя разбра, че то беше загубено.

— Не съм скитник! Майсторката — майсторката на маски, на Цитроновата уличка. Там живея.

Джеруша чу тропот на ботуши по уличката. Пристигна и другата патрулна кола.

— Добре, Спаркс. Ако имаш къде да живееш, свободен си да се върнеш у дома. — Само че ти няма да го направиш, глупак такъв. — На мен са ми нужни твоите показания под клетва, за да мога да туря завинаги тези гниди там, където им е мястото. Намини утре в полицейското управление. Поне това сигурно ми дължиш.