![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
Лека усмивка на облекчение се появи на лицето му.
— Не, мадам, аз сам доволен… повече от доволен. Колкото до това — да стоя зад вас при посещението на кралицата — това е просто удоволствие. — Сега усмивката грейна по цялото му лице, стана заразителна.
Тя кимна.
— Ако мога да избегна това задължение и да изпратя теб, вместо да ходя лично, недей да смяташ, че няма да го направя. — Тя се ухили и почувства, че това отново го потисна. Джеруша развърза тежката си пелерина и я свали, после свали и шлема си и се загледа в позлатената му, заоблена като черупка на яйце повърхност. — Някой трябва да окачи този атрибут на някое дърво. О-о, богове, как ми е омръзнало всичко това! Бих дала всичко само и само да мога да върша някаква честна работа, някъде, където се нуждаят от истинска полиция, а не от карикатура.
Гъндалийну сега я погледна, без да се усмихва.
— Защо не отидете на друг свят?
— Имаш ли представа колко бавно става това? — Тя поклати глава, постави шлема на коляното си и развърза високата яка на униформеното си яке. Въздъхна. — Освен това съм и уморена. Нямам късмет. Те „имат нужда от мен тук“. — Горчивината в гласа й гореше като киселина.
— Тогава защо не си подадете оставката?
— А ти защо не млъкнеш?
Гъндалийну обърна покорно глава към таблото. Сега бяха в Лабиринта и се движеха бавно по задръстените улици. Настъпваше вечер зад защитните стени. Джеруша наблюдаваше малките улички, покрай които минаваха. Блестящите фасади на игралните домове преминаваха като цинична подигравка с нейните собствени мечти и амбиции… Наистина ли бе готова да даде всичко, за да може по-добре да върши своята работа? Готова ли бе да загуби офицерския си чин, който Лускед й беше дал само за да поднесе една прилична жертва на кралицата? Тя подръпна една кестенявочерна къдрица над лявото си ухо. В края на краищата след пет години всичко щеше да се промени. Хийгемъни ще напусне Тийумат и ще я изпрати на по-добро място — всякъде другаде ще бъде по-добре. Търпение, търпение й беше необходимо сега. Боговете знаеха, че за една жена е трудно да оцелее в кариерата на полицай, дори и сега, камо ли пък да израсне.
Когато минаха покрай уличката тя погледна надолу. Цялата беше предимно във виолетово-синьо — стени на сгради, светлини, знамена: наричаше се улица „Индиго“… Джеруша беше изпратена в Тийумат преди всичко, в това беше сигурна, защото беше жена. Отначало идеята й се стори привлекателна. Но съвсем скоро това я огорчи. Беше станала полицай, защото й харесваше работата и защото не се вършеше както трябва…
Едно едва доловимо движение я разтревожи.
— Върни се, Б.З.! Запали прожектора! Видях нещо долу по тази уличка. — Тя сложи шлема си и пристегна каишката под брадата, като в същото време отвори вратата. — Последвай ме. — Патрулната кола се разтресе и спря на входа на уличката. Джеруша изскочи от колата и се затича. Въздухът бе наситен с миризма на готвено. Глухата уличка беше изпълнена с вградени в стената закусвални, които вечерно време бяха празни. Малкото хора, които бяха там, сякаш се сляха със стените при появата на сиво-сините полицейски униформи. Беше по средата на уличката, точно по средата… Тя намали темпото, за да запали фенерчето на шлема си, и се насочи към тъмните пролуки на триетажната постройка вляво. В началото не можа да види нищо освен купища метални варели. Джеруша чуваше стъпките на Гъндалийну, който идваше след нея. Изведнъж до слуха й достигнаха гласове.
Лампата й освети следващата дупка в стената, която беше по-дълбока от другите. Там видя трима души — не, четирима-петима — един седнал върху просната жертва, нещо живо със собствена светлина в ръката си.
— Не мърдайте! — Тя насочи парализиращия си револвер към тях.
— Полиция! — В светлината на лампата се видя объркано движение като на насекоми, неочаквано осветени; движение, което разбра неправилно.
Тя стреля. Видя как човекът падна и изпусна револвера си.
— Казах никой да не мърда! Ставай, ти, с фенерчето, изключи го и го хвърли тук. Хайде! — Тя усети, че Гъндалийну спря до нея с изваден парализиращ револвер, и насочи цялото си внимание към четвъртия човек, докато той изпълняваше нейните заповеди. Фенерчето се търколи по паважа и я удари по ботуша. — Сега легнете с лице надолу. Б.З., обезоръжи ги. Аз ще те прикривам.