Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
Една нощ Райхенбах поканил неколцина от пациентите си и ги отвел един по един в намиращото се наблизо гробище. Всеки пациент ясно различавал свръхестествената светлина од, рееща се над новите гробове. Баронът обяснявал тези забележителни феномени като резултат от комбинирането на земния магнетизъм и химичните реакции в разровената пръст. Той открил и други кътчета, където светлините од създавали „призрачна“ атмосфера на иначе красиви местности. Баронът отбелязал честото срещане на приземни ветрове, които разлюлявали и разнасяли светлините наоколо — особено в случаите на „призрачните“ или „гробищните“ светлини.
Сега Райхенбах се заел да разкрие тайните на од в космоса. Силата изминавала големи разстояния (50 м и повече) в лабораториите и оказвала силно въздействие в другия им край, без да се наблюдава видимо отслабване на мощта й. Явно од не отслабвала, когато се намирала в лъчиста форма. Защо тогава да отслабва при прекосяването на пространства? Силата достигала Земята направо от космоса. Това вече било доказано с лунната светлина, а след това — и със слънчевата. Но откритието, че звездната светлина също може да променя предмети по подобен начин, се оказало особено важно — ставало дума за енергия, преодоляваща огромните междузвездни пространства. Следователно тя представлявала уникален ресурс, даващ възможност за откриването на нови начини за предаване на годна за използване енергия. Но преди да дойде времето на първите технологични изобретения, трябвало да се научи повече за преобразуването и начина на разпространение на од.
Никола Тесла разширил познанията за слънчевата од, като успял да извърши истинска трансформация на од в електричество. В един от прочутите си патенти (685. 958) той описва мощните преобразователни резултати, които се получавали, когато слънчевата светлина се пропусне през специална метална плоча, поставена вертикално във висока вертикална вакуумна лампа. Устройството, заземено чрез тежък кондензатор от слюда, произвеждало огромни количества електричество, когато било осветявано от силни слънчеви лъчи.
Баронът наблюдавал ежедневните пулсации на од от различни физиологични центрове, като си отбелязвал техния естествен цикъл. Той забелязал тясната връзка между физиологичната од с нервните възли. Концентрацията на од била особено висока в слънчевия сплит. Пулсациите на енергията в тялото следвали пулсациите в заобикалящата природа в един забележителен и напълно неподозиран досега ритъм. В най-чувствителните части на тялото имало най-високи концентрации на од — устни, лице, върхове на пръсти, ерогенни зони, стъпала и пръсти на краката. Всяка от тези енергийни части следвали ритъма на соларната од. Любопитното съответствие на биологичната од и слънчевите ритми било особено интригуващо. Силата на од се увеличавала по изгрев слънце и намалявала с настъпването на вечерта. Баронът забелязал, че цялата природа пряко отвръща на идващата от Слънцето енергия. Почва, минерали, езера, дървета, животни и хора реагирали в синхрон със слънчевите енергии од. Од започнала да се схваща като обща сила, обединяваща света — факт, известен още на учените от древността.
Древните философи виждали в слънчевата енергия множество забележителни метафизични елементи. Слънчевият од-ритъм разкривал основния динамизъм на Земята и нейната отдавна забравена „реципрочност“. Независимо от вариращото зареждане и разреждане на абсорбентите на слънчевата од, съществувала и постоянна земна од, която не се засилвала и намалявала в съответствие със слънчевата. Притокът на од, съдържаща се, без да губи от мощността си, в кристалите, си оставал постоянен през цялата нощ. Тази важна и загадъчна функция на кристалните скали осигурявали особен и рядък източник на од. Нищо чудно, че митовете и легендите разказват за подземни скъпоценности, магически и блестящи източници на жизнена енергия. Райхенбах започнал да разбира фундаменталните енергийни структури на света и да научава основните „метаболитни процеси“, чрез които слънчевата од се поглъща през деня и се разрежда чрез кристалите нощем. Баронът бил убеден повече от всякога друг път, че од е фундаменталната световна сила, предхождаща по произход дори магнетизма и електричеството.