Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
Отначало баронът смятал, че силата од се образува от следите от желязо в кристалите. За да разбере дали кристалната од не е всъщност някакъв вариант на магнитната од, той поставил големия кристал селенит между двата полюса на голям подковообразен магнит. Отклонения или вариации в силата не били регистрирани, дори когато кристалът започнал да трепти. Опитът отхвърлил вероятността „обикновената“ причина за проявата на од да е магнитната активност на селенита.
Райхенбах поръчал от Готхард голям кварцов кристал „с диаметър 20 см шест странен колос с пирамидални краища при използването, на който срещнах големи трудности“. Пациентите не били в състояние да доближат прекрасния планински кристал, без да усетят студения полъх, идващ от острия му връх. Един от тях описал вятъра, „сякаш някой духал през сламка студен въздух към него“. В друга серия експерименти кристалът моментално приспивал пациентите на разстояние 13 м! Очевидно силата од се увеличавала с увеличаването на размерите на кристала.
С негова помощ баронът се опитал да привлече железни стружки, но не успял дори когато насочил към тях върха на кристала. Помъчил се да намагнитизира железни стрелки, но без резултат. Пренасянето на од-заряда не го превръщало в електромагнитен заряд. Стрелките били окачени на копринени нишки, но и тогава не се наблюдавали никакви индуцирани движения. Очевидно гигантският кристал нямал силата да предизвиква физически движения.
Голям кристал селенит бил окачен на копринени нишка и поставен под похлупак, след което до него доближили мощен магнит. В кристалната од не били забелязани никакви промени. Същият кристал бил окачен недалеч от жица, по която минавал ток — отново без резултат. Баронът използвал много по-малки кристали, които закачил на фини копринени нишки и наблюдавал ориентацията им спрямо земното магнитно поле. Кристалите не се влияели от него.
Освен това концентрираната в кристал од активирала електрическите апаратури и компоненти по най-неочаквани начини. Баронът поставил селенита в голяма намотка от мед, но и най-чувствителният астатичен галванометър не отчел индуциран ток. Въпреки неспособността да се измерят взаимодействията между познатите вече сили и од, други електрически компоненти в лабораторията показали забележителна способност да задържат, провеждат и променят кристалната од.
Поставените върху метални плочи или в големи метални намотки кристали генерирали проникваща през всичко и силно фокусирана од-полярност. Показваща най-мощните естествени състояния на од дори в сравнение с магнитите, кристалната сила накарала барона да се заеме с нови проучвания. Кристалната од била в състояние с лекота да зареди всички намиращи се в контакт с нея предмети, с изключение на малък брой органични вещества.
Металите провеждали кристалната од с осезаем „шок“, който пациентите различавали лесно. Със способността си да прониква в тялото, кристалната сила показвала естественото си превъзходство в сравнение с всички други източници на од. Тя протичала през проводниците почти моментално! Пренасяната от кристалите од била силна, пронизваща и завършена. Наситените с од метални предмети запазвали зарядите си дълго време и изпускали множество од-пламъци.
Пренасянето на кристалната од засилвало од-излъчването на различните елементи и минерали. Тя представлявала истински од-фокус и прониквала в цялата материя. Мощността на кристалната од надхвърляла тази на всички останали източници. И най-краткият контакт с върха на кристала бил достатъчен, за да предизвика изключително силен од-ток, който се предавал на мед, цинк, сребро, желязо, лен, коприна, вода и на всички останали материали, тествани от барона и по-рано.
Изолирането на кристалната од изглеждало трудно. Калаените плочи като че ли я блокирали донякъде, но не напълно. Органичните материали (дърво, стъкло, кожа и хартия), определени по-рано като од-изолатори, били в състояние да противодействат на кристалната од. Оказало се, че най-добрият изолатор е многопластовата хартия. Многото листа в дебела книга например не се поддавали на зареждане с од, независимо от това колко дълго са били изложени над върха на кристала.