Неприлично предложение
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неприлично предложение». Краткое содержание книги:
Докато се оглеждаше слисано, Рийс Уилямс се извърна от полирания меден свещник и я поздрави. Никога не беше виждала сериозното му лице толкова въодушевено.
— Къщата се оживи — гордо каза той. — Реших да последвам съвета ви и да съсредоточа усилията върху фоайето и салона. Това ще направи най-голямо впечатление.
— То имаше въздействие и върху мен. — Клер поклати глава от удоволствие, когато пристъпи в салона. — Учудващо колко много е помогнало изнасянето на грозните мебели и украси. — Толкова много неща бяха извадени, че вече имаше празни пространства, които трябваше да бъдат запълнени. — Графът спомена, че горе на тавана са складирани разни мебели. Има ли нещо подходящо за салона?
— Има няколко чудесни неща. Искате ли да ви заведа? — Икономът закачи парцала за полиране на дръжката, пое бонето и шала на Клер и я поведе нагоре по стъпалата. — През последните години, докато къщата ставаше все по-мрачна, понякога си мислех какво бих направил с това място, ако беше мое. Разположението и пропорциите на стаите са прекрасни и с малко усилия Абърдар щеше да стане великолепен. Но не можех да направя нищо без позволението на милорда.
Клер се усмихна. Беше чудесно: Уилямс не само че имаше желание да изпълни заповедите й, но и продължаваше да се отнася към нея с искреността на приятел от Пенрийт. Не можа да устои на възможността да научи повече и попита:
— Какво представляваше лейди Трегър?
Изражението на иконома стана безстрастно.
— Наистина не мога да кажа, госпожице Морган. Тогава бях помощник-иконом и много рядко виждах нейна светлост. Разбира се, тя беше много красива. — След кратка пауза добави: — Искате ли да видите портрета й?
— О, да. Не знаех, че тук има такъв.
— Старият граф го поръча след бракосъчетанието на внука си. — Уилямс изведе Клер от огромния таван и я въведе в друг, по-малък. Грамадна дървена решетка се простираше по дължината на едната стена, позатулена от покрити с платна правоъгълни рамки. — Накарах дърводелеца да я направи, за да запазим по-дълго време тези картини.
Измъкна една и издърпа хартията, с която бе обвита, после вдигна фенера, за да освети картината. Беше великолепен портрет на млада жена в костюм на гръцка нимфа. Тя стоеше с развети от вятъра златисти коси сред ливада, изпълнена с цветя, а бялото облекло подчертаваше чувствената й фигура.
Клер изучаваше безукорното лице, студените зелени очи и леката усмивка, която загатваше за нещо тайнствено. Това беше жената, която се бе омъжила за Никълъс и бе споделяла леглото му, а сега изпълваше нощите му със скръб и чувство на вина.
— Веднъж видях лейди Трегър отдалече, но тук тя е дори по-прекрасна, отколкото си я спомням.
— Никога не съм виждал толкова красива жена — просто отвърна Уилямс.
— Защо портретът е тук, а не долу?
— Знам, че графинята качи портрета горе, преди да затвори къщата и да се премести в Лондон.
Явно Уилямс говореше за Емили Дейвис, втората съпруга на стария граф. Обичала ли бе тя непокорния внук на съпруга си и ревнувала ли е от изящната съпруга на Никълъс? Това се разбираше от заточаването на портрета в този далечен скрит ъгъл.
Клер помръкна. Къщата бе видяла твърде много тъмни страсти, може би бе време някои от тях да се появят на дневна светлина.
— Този портрет ще стои много добре над камината в салона. Да го занесем долу.
Уилямс запротестира, но после промени решението си.
— Много добре, госпожице Морган. — След като помисли за миг, той предложи: — Искате ли да поставим и тази над другата камина? Преди е висяла в салона. Вдовицата я качи тук заедно с тази на лейди Трегър.
Той измъкна друга картина. На нея се разкри в цял ръст портретът на стария граф. Макар бялата му коса да показваше, че е била нарисувана в края на живота му, позата му излъчваше енергия, а лицето му бе арогантно, както винаги. Внушителен мъж, но Клер знаеше, че Никълъс не би искал да го вижда всеки ден.
— Остави тази тук. Ще видя дали има нещо друго подходящо.
Клер намери два удивителни пейзажа, които заслужаваха да бъдат окачени на приземния етаж. Последната картина беше отново портрет и лицето, нарисувано на конопеното платно, принадлежеше на самия Никълъс. Той бе позирал на кон с ловджийско куче до краката. Клер затаи дъх, неспособна да устои на безгрижния чар на красотата и на жизнерадостната младост. Това беше Никълъс, очаровал я в детските й години.