Неприлично предложение
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неприлично предложение». Краткое содержание книги:
Потисна нагона си, за да не нарушава дружелюбната атмосфера. Когато се гневеше, Клер беше отлична компания — интелигентна, емоционална, остроумна, проницателна за човешките качества, но и наивна в липсата си на опит.
Клер удари, но не успя да уцели билярдната топка точно в центъра и затова тя се търкулна до единия ръб.
— Пусто да остане! Отново лош удар.
Никълъс се закиска. И макар билярдът да не бе неморален по същество, не можеше да се отрече, че разговорите за топките, щеките, ударите и дупките приятно събуждаха неприлични представи у притежателите на похотливо съзнание като неговото. За щастие Клер в невинността си не разбираше скрития неприличен подтекст на разговора им.
— Силни думи, Кларисима — подигравателно я укори той. — Билярдът май наистина надделява над морала в характера.
Тя затули уста с ръка, за да прикрие усмивката си.
— Предполагам, че фалът ми се дължи на лошата компания, а не на играта.
Никълъс й отправи чувствен поглед, после се наведе над масата и се прицели. Движеше се с ленива грация, а бялата риза подчертаваше широките рамене над тесния ханш. Наистина лоша компания — тъмен и дяволски красив, той беше романтична мечта за всяко момиче и ужасен кошмар за всеки баща. Клер се насили да отклони поглед от компаньона си към билярдната маса.
Никълъс я научи как да избягва най-големите издутини на масата. Дори при условието че топката може да отскача от уплътнените ръбове на билярдната маса, той успя да вкара последните си топки.
— Имам късмет, че не играем за залог — отбеляза тя. — Отдавна щеше да си ме победил.
Радостен от успеха си, той каза:
— Като начинаеща се справяш много добре, Клер. Пропуските ти намаляват с всяка игра. С още малко практика можеш да постигнеш необходимата точност.
Не беше доволна, дори това да бе комплимент.
— Ще играем ли още една игра?
Часовникът на полицата над камината удари кръгъл час. Поглеждайки към него, тя възкликна от изненада:
— Единадесет часа!
Денят приключваше и истинският момент наближаваше. Бодрото настроение на Клер мигновено се изпари.
Надявайки се плахо, че той е забравил правото си на целувка, тя каза:
— Време е да си лягам. Утре трябва да свърша много работа: да отида до Пенрийт и да намеря готвачката, да уредя посещението ти в рудника, да се уверя, че приятелката ми Марджед се справя в училище. Не е малко.
Тя остави билярдната щека и се извърна към вратата. Преди обаче да успее да пристъпи, Никълъс рязко вдигна своята щека, острият връх се заби в стената до нея и й прегради пътя. С провлачен глас той я попита:
— Не забрави ли нещо?
Тя се отдръпна.
— Не съм забравила. Надявах се ти да си забравил.
Наблюдаваше я с израз на очарован хищник.
— Не и когато съм чакал цял ден за тази целувка.
Никълъс отпусна щеката и пристъпи напред. Когато вдигна ръка, тя отскочи назад, после се почувства като глупачка, когато видя, че той просто окача щеката си.
Никълъс замислено извърна поглед към нея.
— Толкова ли е ужасяваща перспективата да те целуна? Досега не съм имал оплаквания. Даже обратното.
Гърбът й опря стената. Нямаше накъде повече да отстъпва.
— Хайде, направи го — напрегнато изрече тя.
Изведнъж прозрението проблесна в очите му. Той постави ръка под брадичката й и я вдигна така, че тя да може да го гледа право в очите.
— Клер, някога целували ли са те… от любов?
Без да може да отрече унизителния факт, тя отвърна:
— Нито един мъж не е пожелавал това.
И в това, както при билярда, той прояви благородство, без да осмива неопитността или страха й.
— Гарантирам ти, че има мъже, които мечтаят да те целунат, но ти си ги уплашила толкова, че никой не е посмял да опита. — Той започна да разтрива устните й с палец. — Отпусни се, Кларисима. Моята цел е да те убедя, а не да те измъчвам.
Ритмичните му движения бяха дълбоко чувствени, а ефектът — дори по-замайващ от предния ден, когато разпусна косата й. Устните й омекнаха, откликнаха се и тя инстинктивно докосна палеца му с език. Усети солта и мъжествеността, после се изчерви от смущение, когато осъзна дързостта на поведението си.
Без да обръща внимание на лекото й отдръпване, той каза:
— Ако това е първата ти целувка, ще започна просто. В края на краищата пред нас са три месеца. — Той нежно премести ръце върху раменете й и наведе глава.
Лицето й се напрегна, тялото й се скова срещу атаката му. Но вместо да я целуне по устата, той притисна устни върху нежната кожа в основата на шията й.