Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)
- Автор: Бекуит Майкъл Бърнард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Милева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)». Краткое содержание книги:
Докато съзряваме в представата си за Бог, съзнателно поемаме отговорност за живота си. Надрастваме детските фантазии за съществуването на Нещо голямо извън нас, което манипулира обстоятелствата и се разпорежда с делата във вселената на принципа на награда и наказание. Отказваме се от положението на просяци и избавяме Бог от неприятната роля на Дядо Коледа. Разпознаваме два вида закони, действащи в живота — създадените от човека разрешения и забрани, като „Не шофирай със скорост над 60 км/ч“ и „Спирай на червен светофар“; и нагледните закони, които описват имперсоналната, законна природа на вселената — например превръщането на водата в лед при точно определена температура. Като човешки същества ние живеем, следвайки и двата вида закони. Това е същността на нашата триизмерна планета, на която небето и земята съжителстват.
Ходене по ръба
В своя престой на земята ние се движим по ръба между тленността и безсмъртието. Тленността ни призовава:
„Моля те, не пропилявай този живот! Той е толкова сладък и ценен, затова стани проводник на любовта, изобилието, радостта и съзидателността“.
В същото време безсмъртието ни насърчава: „Използвай вътрешното познание, че си вечно същество, за да се освободиш от невежеството, алчността и страха“. Докато балансираме между „Не пропилявай този живот“ и „Ти си вечно същество“ ние клоним ту към едното, ту към другото, учейки се как да свържем небето със земята, без да жертваме нито едното. Предизвикателството към нас е да се издигнем над невротичното раздвоено съществуване. Когато постигнем духовна зрялост, се помиряваме с преходността на ценния земен живот, с факта, че сме тук като временно изражение на Вечното.
Човешкият ум не може да побере, не може да обхване в себе си върховните истини за съществуванието, защото те са отвъд него. С израстването си все по-малко настояваме да получим приемливи обяснения на привидните житейски парадокси, за да се чувстваме по-спокойни и сигурни. Вместо това имаме вяра във фундаменталното Добро, което управлява вселената, и се отпускаме в тайнството, благодарни просто да знаем, че няма миг, в който да сме отделени от Необятното — енергията, вдъхваща живот на всичко.
В мир със своето еволюиращо съзнание
Дълбокото осъзнаване на присъщата ни единност с Неизразимото не означава, че никога повече няма да сгрешим — дори на просветлените същества се случва да си прегорят курабийките. Важно е да проявяваме чувство за хумор, защото това е начинът да не се страхуваме от грешките. Такива ще има, но какво от това? Хуморът действа отпускащо на стегнатото его и за да получим ново подсещане от вътрешния си Аз, трябва просто да кажем:
„Пропуснах предишното, затова да опитаме пак“.
Готовността да рискуваме да сгрешим в действителност е израз на смелост и желание да израстваме по този начин. Смисълът на грешките е да открием благословията в урока и урока — в благословията.
Когато личните ни житейски закони включват балансирането между преходното и непреходното, ние развивате увереност, а тя от своя страна ни подтиква да признаем стойността си и да разгърнем дарбите и уменията си на тази земя. Движението по ръба ни кара да сме фино настроени и чувствителни към истината за земния живот, от една страна, и съзнателни за своята истинска неделима природа, от друга.
Не можете да се разведете със себе си
Предлагам ви да използвате често следното интроспективно упражнение: вие сте единственият човек, с когото не можете да се разведете. До края на вечността ще бъдете със себе си. Ако ще се чувствате така, както се чувствате в този момент, ще бъдете ли щастливи? Можете ли да живеете със себе си до края на вечността такива, каквито сте? Нека отговорите на тези въпроси ви покажат кои житейски закони и качества искате да култивирате и кои умствени модели и навици — да трансформирате.
Съзерцанието на смъртта е полезно