Законът на Бош
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Законът на Бош». Краткое содержание книги:
Версията, че Геслер е била набелязана за мишена, защото е била свидетел по делото, беше малко вероятна, но изглеждаше най-правдоподобната улика. Линдъл бе работил по нея, ако се съдеше по броя на докладите и съдържащите се в тях подробности. Но очевидно от това не бе излязло нищо. Последният доклад в папката — за рекет и корупция — описваше тази насока на разследването като „отворена и активна, но в момента без съществени улики“. Преведено от бюрократичния език на ФБР, това означаваше, че разследването е приключило в задънена улица.
Затворих папката и пак си погледнах часовника. Линдъл бе излязъл преди седемнайсет минути. В материалите не се споменаваше, че Геслер е подала доклад или е уведомила някой от шефовете или колегите си, че е сравнила на компютъра серийните номера на банкнотите в списъка, изпратен от Крос и Дорси. Не пишеше, че е попаднала на нещо и се е обадила на полицията в Лос Анджелис, за да докладва, че най-малко един от номерата на банкнотите в списъка съвпада с друг.
Прибрах тетрадката си, станах, протегнах се и направих няколко крачки в малката стая. Натиснах дръжката на вратата и установих, че не е заключена. Това беше хубаво. Не ме държаха като заподозрян. Поне още не. След няколко минуси ми омръзна да чакам и излязох в коридора. Огледах се наляво и надясно и не видях никого, дори Нунес. Върнах се в стаята, взех папката и тръгнах по пътя, по който бях до-щъл. Стигнах до чакалнята, без никой да ме спре или да ме попита къде отивам. Кимнах на секретарката през стъклото и се качих в асансьора.
13
Рой Линдъл седеше на същата пейка, на която бях седял преди да вляза в сградата. На асфалта между краката му имаше стъпкани три фаса. В ръката си държеше четвърта цигара.
— Забави се — каза Рой.
Седнах до него и сложих папката помежду ни.
— Да те сложат в отдел „Професионална отговорност“. Това не е ли все едно да пуснеш лисицата да пази кокошарника?
Имах предвид случая, по който се бяхме запознали преди шест години. Тогава нямах представа, че Линдъл работи в силите на реда. Това беше защото той имаше клуб за стриптийз в Лас Вегас и спеше с по две-три стриптийзьорки едновременно. Прикритието му беше много убедително и дори след като разбрах, че е ченге, продължих да мисля, че е преминал от другата страна. Но накрая се убедих напълно в противното.
— Умниците си остават умници, а, Бош?
— Така изглежда. Е, кой слушаше разговора ни там горе?
— Казаха ми да го запиша. И че касетата ще бъде изпратена по-нагоре.
— На кого?
Линдъл не отговори. Беше се замислил, сякаш се опитваше да вземе някакво решение.
— Хайде, Рой, няма ли да ми кажеш какво става? Прегледах папката. Много е тънка. Не ми помогна особено.
— Това е само най-важното — онова, което успях да събера за един час. Папката с пълното разследване е в шкафа. — Той се огледа, сякаш за пръв път осъзна, че седи пред сграда, пълна с агенти и шпиони, сетне погледна папката между нас. Всеки можеше да я види. — Не искам да седим тук. Къде ти е колата? Хайде да се поразходим.
Тръгнахме към паркинга. Държането на Линдъл ме изнервяше — припомни ми за предупреждението на Кизмин Райдър, че в случая е замесена някаква висша власт. Стигнахме до мерцедеса и аз хвърлих папката на задната седалка, включих двигателя и попитах Рой къде иска да отидем.
— Все ми едно. Само карай.
Потеглих на запад по Уилшир Булевард с намерението да мина напряко до Сан Висенте и да стигна до Брентуд. Приятно е да караш по улица с дървета от двете страни — но разговорът ни не беше приятен.
— Откровен ли беше, докато разговорът се записваше? — попита Линдъл. — Наистина ли не работиш за никого?
— Да. Не работя за никого.
— Пази си задника, смотаняк. Тук действат големи сили. Хора, които не се…
— Шегуват. Да, знам. Предупредиха ме, но никой не иска да ми каже коя е тази висша власт и каква е връзката с Геслер или с обира на двата милиона от снимачната площадка.
— И аз не мога да ти кажа, защото не знам. Но след като се обади днес, аз също позвъних тук-там и после изведнъж положението стана напечено.
— От Вашингтон ли идва цялата работа?
— Не. Оттук.
— Кой, Рой? Няма смисъл да се мотаем с колата насам-натам, ако няма да ми кажеш нищо. За какво става дума? Организираната престъпност? Прочетох доклада за корупцията и рекета. Изглежда, това е единствената следа, по която работите.
Линдъл се засмя, сякаш бях изказал абсурдно предположение.