Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
Вдясно в дъното беше тоалетната, вляво — отделението на стюардите. Дадох знак на Кейт и тя извади пистолета си, докато аз се насочвах към дясната врата. Пишеше СВОБОДНО. Натиснах бравата и се отдръпнах настрани.
— Чисто е — каза Кейт.
На пода в другото помещение лежеше стюардеса. Коленичих и потърсих пулс на глезена й. Не само че нямаше, но и бе абсолютно студена.
Между двете врати имаше багажно отделение, така че покрих Кейт, която провери вътре. Нищо друго освен палта и якета на пътниците, чанти и разни дреболии. Приятно е да пътуваш в бизнес-класа. Тя бегло разгледа помещението и едва не ги пропуснахме, но те бяха там. Върху една ръчна количка бяха завързани две зелени кислородни бутилки. Отгоре бе хвърлен някакъв шлифер. Проверих вентилите. Бяха отворени. Трябваха ми около три секунди, за да заподозра, че едната бутилка съдържа кислород, а другата — нещо, което не е полезно за здравето. Всичко си идваше на мястото.
— Това са медицински кислородни бутилки — отбеляза Кейт.
— Точно така. — Виждах, че и тя започва да схваща, но и двамата не казахме нищо.
Бързо минахме по пътеката и спряхме пред вратата на пилотската кабина. Ключалката бе разбита. Отворих и влязох. Пилотите седяха наведени напред. Проверих пулса на шиите им, но не усетих нищо освен студена лепкава кожа.
Забелязах, че люкът на тавана е отворен, и предположих, че полицаят от отдел „Произшествия“ е проветрил кабината. Излязох.
Кейт стоеше до седалките в дъното на пътническото отделение. Приближих се до нея.
— Това е Фил Хъндри… — каза тя.
Погледнах мъжа, който седеше до агента. Носеше черен костюм, ръцете му бяха в белезници. Лицето му беше скрито под маска за сън. Пресегнах се и я вдигнах. Двамата с Кейт дълго го гледахме.
— Това ли е?… — накрая попита тя. — Не ми прилича на Халил.
И на мен не ми приличаше, но не си спомнях снимката му много добре. Освен това лицата на мъртъвците странно се изменят.
— Ами… като че ли е арабин… не съм сигурен.
Тя разкопча ризата му.
— Няма бронирана жилетка.
— Няма — съгласих се. Тук ставаше нещо много странно, меко казано.
Кейт се наведе над мъжа зад Фил Хъндри и каза:
— Питър Горман.
Поне това беше успокояващо. Двама от трима. Но къде бе Асад Халил? И чий беше трупът на негово място? Кейт погледна арабина.
— Какъв е този? Съучастник? Жертва?
— Може би и двете.
Опитвах се да открия отговора, но със сигурност знаех само, че всички са мъртви, освен навярно човекът, който се преструваше на умрял. Озърнах се наоколо и казах на Кейт:
— Дръж под око тези хора. Някой от тях може да е жив.
Тя кимна и вдигна пистолета си.
— Дай ми телефона си.
Кейт извади мобифона от блейзъра си и ми го подаде.
— Какъв е номерът на Джордж?
Кейт ми го продиктува и аз го набрах. Фостър отговори. — Джордж, тук е Кори — просто ме изслушай. В самолета сме на горната палуба. Всички са мъртви. Хъндри и Горман също… добре, радвам се, че Линдли те държи в течение. Да, на горната палуба сме. Самолетът е в заградената зона. Слушай. Човекът с Фид и Питър не прилича на Халил… точно това казах. С белезници е, но няма бронирана жилетка. Не, не съм убеден, че не е Халил. Не нося снимка със себе си. И Кейт не е сигурна, а снимката в досието е кофти. Виж… — Опитах се да измисля някакъв план за действие, но не знаех точно какъв е проблемът. — Ако този тип до Фил не е Халил, значи арабинът може все още да е на борда. Да. Но е възможно и вече да се е чупил. Нека Линдли да каже на ченгетата от Транспортна полиция незабавно да се свържат с шефовете си и да блокират района. Да не пускат никого извън заградената зона.
Фостър не ме прекъсваше, но го чувах да мърмори неща от типа „Мили Боже… Боже мой… как е възможно… ужасно, ужасно…“ и други подобни изтънчености.
— Халил очевидно е убил двама от нашите хора, Джордж, и резултатът е неколкостотин точки за Лъва срещу Федералните. Уведоми всички на летището. Какво мога да ти кажа ли? Арабин. Виж дали ще успееш да блокираш и цялото летище. Ако се измъкне, ще си берем големи ядове. Да. Съобщи на Федерал Плаза. Ще организираме команден център в „Конквистадор“. Задействай нещата колкото може по-скоро. И предай на госпожа Дел Векио, че боингът няма да дойде на портала. — Затворих и се обърнах към Кейт: — Слез долу и кажи на ченгетата, че ни трябва плътна охрана. Никой да не излиза от самолета.
Тя се подчини. Останах на мястото си, загледан в лицата наоколо. Ако този до Хъндри не беше Халил — в което бях деветдесет процента сигурен, — арабинът все още се намираше на борда. Но ако бе действал бързо, сигурно беше успял да се измъкне навън в заградената зона и да изчезне сред двестатина души — хора, облечени във всевъзможни дрехи, включително костюми на „Трансконтинентал“. А ако бе действал много бързо и решително, можеше да е откраднал кола и да се отдалечава от зоната. Терминалите бяха на не повече от три километра.