Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)
- Автор: Врачански Софроний
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)». Краткое содержание книги:
Определено е на всякая година из всеа лиотманское царство четиринадесят хиляди хаджии да поидат на Меку на поклонение. Ако ли не е возможно толкова да са изполнят от самоволное собирание, султан должност има от свое сокровище да откупи сиромаси муслимани и да ги изполни толкова, каквото рекохме.
Имат обичай всуемудренници на три места да са собират, коги отхождат: на Цариград и на Елкаир, и на Дамаск. Почто от Цариград два путя има — еднии отхождат по морето и минуват от Елкаир, а другии отхождат през Анадолия по сухо. Ала на месеца Рамазана вси должност имат да са соберут на Дамаск и тамо Рамазана да держут и да го совершут и коги учинят Байрама, след третия ден пут уземат къмто Мека. Почто должност имат да поидат и да са найдут тамо преди Кубран — байрами три дни. Ала должност имат перво на Медини града да поидут, що го наричат Мединей муневерре (Медина Божиим сиянием озарена) и още го наричат Мединетул Неби (град пророческий), почтое тое град ест отечество Мохамедовое, а гроб его у Мека ест, тамо го почитат и целуват го.
Гробница неговая ест соградена от камене мраморнаго и са черное серджаде покрита ест, каквото рекохме. И две таблици мраморни има тамо на него — една таблица до главу его, а другая до нозе его. И тая таблица, що е до главу его, на тая написано е арапским словам: „Сей гроб ест мохамедовий.“ Ала никой от человек не е видял труп неговий. Ала мохамеданите сказуват и крепко утвердяват, и несумнено веруват, како стои и до нине цял и нетленен и като памук бял, сас колко ли благоволение почитат оное място той лъжевероятний народ и неговий и невидимий и незнайний труп. Но да скажем зарад това вкратце и добре да разумей обмана и лъжа нихная читател наш.
Някой перский цар пожелал да поиде на Мека и изменил свое царскии одежди, почто на царя лесно не е возможно да остави свое царское управление и да се отдалечи толкова от землю свою и да ходи да навежда светии места. Ала он все това оставил и поишел на Меку, и много многоценний дар обещал оному началнику шейху, и молил го да изволи и да му покаже пророческое тяло. Ала оний шейх, макар да бил толкова сребролюбив и хочеше да му учини волята, но или не имаше що да му покаже, или мнеше, како не е достоен человек грешний да види таковое блаженное тяло, и рече му: „О, приятелю, аз тебе да тя покажа това тяло пророческое, возможно е мене да учиня това. Ами како смееш да погледнеш на оное тяло сас такива грешнии очи, що е то сас Божия светлост озарено?“ А цар му отговори: „Дай, Боже, веднъж да са удостоя да го видя, и у той час сляп да буду.“ Ала видял ли, или не видял, или не имаше нищо да види, историк за това не сказува нищо.
Султан Баязид, като умрял отец его, Мохамед Вторий, позован бил от всия началнейший народ да возприемне царския престол. А он не хочеше да прииде, но рече: „Не могу сеги да поида за царство, почто имам намерение да поиду на Меку и на Медини на поклонение и надея са да видя святое тяло Мохамедовое и да го целуна, и да си отрия лицето от ония прах, що са ходили ноги неговии. Това е мене по-благополучно, а не да возляза на престол на това световное царство. И тако за девет месяци возприял время и царство свое оствали. Предал го да го управя Куркуд, син его, докле иде он на Меку и да са възвърне у Цариград. Тако и он видял ест или не имаше нищо от види, не има никакво показание, ни говорка нигде ни от кого.“
Зарад това нихное благоговение да би рекъл някой человек, како са тие муслимани много люботрудни и непреодолянная трудност возприемлют, мни ми са, како не би погрешил. Почто освен другии широкия земли, що путува той род от страни европейския и от азиатическия, и от африканския страни, що са простира и до дамаска, а после от Дамаск до Медини, а от Медини до Меки, що е оная земля весма пуста, песчана и пут безводен, що не има ни гостинници, ни реки, ни източници, затова какво по морето, що плават, тако и тии игли полюс указующии, и требуют по звездное управление у пут да поидут. На няколико места сас помощ турецкаго султана направена има стелни широки зарад вода и гостиници, ако са случи някоги много дожд, да са собира няколико вода, ако ли са случи суша, а они стерни празни останват. А навремени случава са бурний и силний вятър и всите сас песком засипва, макар да са поставени люди тамо и определени на това зло да помогват. Ала сказуват, почто тамо прах и песок повдигат ся от вятру като талази морския от място до верху височайшии фиников (фурми), и ония песок и прах вси води засипват и покриват. Та спроти това всякий муслиманин нужда има да приготви себе водонос, от кожи сошитий, и наполня го сас вода, и верзи го на камилата, и носи го. И он пий из него, и скот свой напоява и у толкова пек, що кипи горечост като море, сас това угасява жадност свою. На тая нужда безводная помогва и султану, почто повише от две хиляди водоносци наема и проважда ги сас началник, що ги наричат саккабаши, и сас неговое повеление вси водоносци сас хаджиите заедно отвождат сас них и сас голямии водоноси носят на камилите свои вода. И близо вечерта, где обнощуват, приносят тамо вода и разделяват на все хаджии по мало, и тако проминуват ония безводния места.