Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)
- Автор: Врачански Софроний
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)». Краткое содержание книги:
Това мохамеданите що сонуват, сас райските сладости и обещават си ги сами себе, и крепко веруват, како тако хочут да будут на ония свят ведно сас ангелите, да пеят и да хвалят Бога в рай сас псалми и песни.
Сказуват, како тамо на оное блаженство верх ония муслимани собор хочут да будут тамо три началници, три пророка знаменосци (байрактари): Мойсей и Христос, и Мохамед, и другите муслимани вси равно хочут да приемнат райское наследие и без никое препятие райская сладост хочут да получат. Ала утвердяват, како не може никой да иде в рай перво докле са не очисти на Араф река, и тогива от Араф на рай. Ето е това, що е взето от мохамеданское теологиное фабулское сокровище по нашему предложению, ала макар и да не е много, но мним, како и доволно люботрудному читатулю нашему. Каквото някой рече: „От аслан нокти“, тако и ми да речем: От дракона яд, лесно всякому возможно е да познай и да разумей.
Повест мохамеданская о мощах мохамедових
Мохамед умрял бил на Медини града, тамо и погребен бил по муслиманскому обичаю, но после (белким) пренесли мощи его на Меку и тамо устроили ему гроб. Затова должност имат мохамеданите да посещават и тамо равно, каквото и мека (това после хочем да скажем) (гроб его на Меку ест нине, а защо пише и на Медини, не знам), но зарад мощите Мохамедовии, за все тяло его и зарад зуб и одежда, и знамя, и райско езерно пшеничное, за всите тука хочем известно и пространно да речем како они веруют.
Мохамеданите вси това баснословят, що много сме крати чуяле от них, кои муслимани ходили и посетили гроба Мохамедова, они сас сокрушено сердце сказуват и лъжат, како да са видели труп его и целовали го, и утвержават, како е цял и нетленен (негнил) и бял като памук, и благовонен като крин69, и положен лежи у ковчег мраморен, сас драгими коврами (седжаде), сас многоцветни бисери и маргарити украшении покрит, почто да би рекъл някой, що са нахжда болярство у Индия (Хинд), у Персия (Казилбаш), и у все турецкое царство. От толкова години може бити да са буде собрало у Мека и у Медини десятий дял тамо от все ония царства богатството нихное, може да не би погрешил никак тоя человек. И спроти тая причина славна е тая реч у турците, що е рекъл някой кримский татарин, що е ходил он тамо на Мека. Почто и татарите имат обичай да ходят тамо на поклонение. А като са върнал оттамо и приишел в дом свой, попитали го своему сродници що е видял на ония светлия и блаженния места. И сказуват, како е тако отговорил: „Мал коп, алган джьок“, тоест видял болярство премного, ала не има никой да го узема, а друго е нищо не видял.
Сас таковая прилика чухме от внутрешнии дворнии султанскии служителие и от другие нихнии книжовнии муслимани, що сказуваха сас голямо благоволение и сас обичайнии молитви зарад Мохамедова зуб, що го ударили някоги неприятелие на баталия и избили го. И того зуба муслиманите держат го у царская хазна и до днес и говорят зарад него, како е бял като маргарит, но еднаков ест и на ширина, и на долгота подобен като на другии людей зубите. Ала лесно може да буде и во усумнение оний зуб человеческий ли ест, а не како е Мохамедов, ала у них никой са заради това не усумнява.
Тако и зарад мохамедовая риза веруват и имат я у себе като някое голямое сокровие, що е от всия свят най-скрупое, що я они наричат гиркаи шериф, сиреч святая риза. Ний сами сас свои очи не случи са да я видим, почто я у годината веднъж изваждат, зарад освещения води износят я. Но много я някои видели и от них чух, като сказуват, како е изтъкана от камилская волна и не е украшена сас никой цвят вапний, но каквато е бяла оная волна по естество свое, таковая ест.
Тая харка Мохамедовая имат мохамеданите обичай, та са собират множество книжовници нихниии високии лица напред три дни Рамазана на султанскии внутрении палати и совершават обичния свои молитви. И тогива изваждат оная харка Мохамедовая из позлащен ковчег и принесут една голямая съдина сребреная, сас вода изполнена, и на оная харка поли ея омочават, в оную воду, и после тая вода не токмо що я имат за светая, но веруват, како е нетленна и освещава вся. Зарад това от тая освещенная вода, що е потопена харката Мохамедовая у нея, множество муслиман наполнят от нея стекляница съдини и запечатват ги сас хазненою общию печатию, и проваждат ги по всия град дар на везиря и на реджалите, и на пашите, и на другии достойнейшии и знатнейшия лиц, и тако имат обичай тая вода да я разделяват на все богатия людей. Тая вода они пиют на Рамазана, коги заходи солнцето. Тогива разрешение пост, почто посту перво сас вода разрешават, а после сас ястие. Тогива от оная вода у другий по-голямий сосуд капнат три-четири капки или повише и пют по мало от нея во все Рамазана, и имат я, како нетленна пребивает, а оная ест вода, каквото и другия води.
69
У Кантемир рожа (т.е. роза)