Наивникът (Истинска история, извлечена от ръкописите на отец Кенел)

— Аз причиних вашето нещастие — каза му помощник-министърът. — През целия си живот ще се мъча да поправя грешката си.

Първата мисъл, която мина през ума на Наивника, бе да го убие и след това да се самоубие. Нищо не би било по-уместно, но той беше невъоръжен и следен отблизо. Сен Пуанж не се смути от отказа, придружен от напълно заслужени упреци, от думи на презрение и ужас, с които бе обсипан. Но времето лекува всичко. Господин дьо Лувоа успя накрая да направи от Наивника отличен офицер, който стана известен в Париж и във войската под друго име, за задоволство на всички почтени хора. Той стана едновременно и смел воин, и смел философ.

Всякога, когато говореше за тези събития, той стенеше, и все пак за него бе утеха да говори за тях. Той тачеше паметта на нежната Сент Ив до последния миг на живота си. Абат дьо Сент Ив и игуменът получиха по една доста доходна църковна служба, добрата дьо Керкабон бе по-доволна да види племенника си обсипан с военни почести, отколкото в черква като поддякон. Набожната жена от Версай запази диамантените обици и получи още един хубав подарък. Отец Тут-а-тус получи кутии с шоколадени бонбони, кафе, небетшекер и захаросани лимони, както и „Размишленията на преподобния отец Кроазе“ и „Жития на най-големите светци“, подвързани с марокенова кожа. Добрият Гордън остана най-задушевният приятел на Наивника и живя при него до края на живота си. Той също получи църковен доход и забрави завинаги „Небесното благоволение“ и „съпътствуващото Божие съдействие“. Той взе за девиз пословицата „Всяко зло за добро“. Колко добри хорица на този свят биха могли да кажат „Никое зло не е за добро“?