Наивникът (Истинска история, извлечена от ръкописите на отец Кенел)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наивникът (Истинска история, извлечена от ръкописите на отец Кенел)». Краткое содержание книги:
Тогава помощник-министърът й показа писмата на йезуита-шпионин и на коварния съдия.
— Какво! Нима има подобни изроди на земята! Те искат да ме принудят да се омъжа за смешния син на един смешен и зъл човек. И въз основа на такива доноси се решава съдбата на гражданите!
Тя падна на колене и с плач го молеше да освободи честния човек, който я обожаваше. В тази поза нейните прелести изпъкваха още повече. Тя беше толкова красива, че Сен Пуанж, загубил всякакъв срам, й намекна, че молбата й ще бъде удовлетворена, стига само да му даде пръв да вкуси от сладкия плод, който пази за любимия си. Изплашена и объркана, госпожица дьо Сент Ив дълго се преструваше, че не разбира намеците му. Първата предпазливо подхвърлена дума водеше след себе си друга, по-силна, а след нея трета, още по-изразителна. Той й предложи не само да отмени „подпечатаното писмо“, но и да обсипе хурона с награди, пари, почести, служби; колкото повече предлагаше, толкова повече се усилваше желанието му да я спечели.
Отпусната безсилна върху дивана, госпожица дьо Сент Ив плачеше, задушаваше се от ридания и едва вярваше на очите и ушите си. На свой ред Сен Пуанж падна на колене пред нея. Той беше доста привлекателен мъж и едно не така заслепено женско сърце би могло да не го отблъсне, но красивата Сент Ив обожаваше любимия си и смяташе, че ще бъде ужасно престъпление да му изневери, за да му помогне. Молбите на Сен Пуанж ставаха все по-настойчиви и обещанията му растяха. Накрая главата му се замая съвсем и той направо й заяви, че това е единственият начин да избави от тъмницата човека, към когото храни тъй бурни и нежни чувства. Този странен разговор продължаваше безкрайно. Набожната жена, която четеше „Християнски педагог“ в предния салон, си казваше: „Боже господи, какво могат да правят вътре от два часа насам? Никога негова светлост дьо Сен Пуанж не е давал тъй дълга аудиенция, сигурно направо е отхвърлил молбата на бедното момиче, щом то продължава да го моли.“
Най-после другарката й излезе от кабинета съвсем зашеметена и онемяла. Беше потънала в размисъл за характера на големците и полуголемците, които така леко жертват свободата на гражданите и честта на жените. През целия път тя не отвори уста. Когато стигнаха в дома на приятелката й, тя избухна и разказа всичко. Набожната жена само се кръстеше.
— Скъпа приятелко, трябва още утре да се посъветвате с отец Тут-а-тус, нашия изповедник. Той има голямо влияние пред господин Сен Пуанж — изповядва няколко слугини в дома му. Той е благочестив и разбран човек и е духовен наставник на няколко знатни дами. Доверете се на него. И аз така правя и винаги съм оставала доволна. Ние, бедните жени, имаме нужда да бъдем ръководени от някой мъж.
— Е, добре тогава, скъпа приятелко, утре ще отида да потърся отец Тут-а-тус.
ГЛАВА XVI
ТЯ СЕ СЪВЕТВА С ЕДИН ЙЕЗУИТ
Щом остана насаме с добрия си изповедник, красивата и отчаяна Сент Ив му довери, че един влиятелен и сластолюбив мъж й предлага да измъкне от затвора младежа, за когото тя трябва законно да се омъжи, но че иска висока цена за услугата си, че се отвращава и ужасява от подобна изневяра и че ако се касаеше само за собствения й живот, по-скоро би го пожертвала, отколкото да се отдаде на прелъстителя.
— Какъв гнусен грешник! — извика отец Тут-а-тус. — Трябва да ми кажете името на този долен човек. Сигурно е някой янсенист. Ще го обадя на негово преподобие отец дьо Ла Шез, който ще го изпрати там, където е сега скъпата личност, за която трябва да се омъжите.
Дълбоко смутено, бедното момиче след дълги колебания най-после изрече името на Сен Пуанж.
— Господин дьо Сен Пуанж! — извика йезуитът. — О, дъще моя, това е съвсем друга работа. Той е братовчед на най-великия министър, който някога сме имали. Той е добродетелен човек, защитник на правото дело, добър християнин, у него не може да има подобна мисъл. Сигурно не сте чула добре.
— Ах, отче, много добре чух. С мен е свършено, каквото и да направя. Трябва да избирам между нещастието и позора или моят любовник ще остане жив погребан до края на живота си, или аз ще трябва да бъда недостойна да живея. Не мога да го оставя да загине, а не мога и да го спася.