Книгата на мъртвите

— Фукльо — прозвуча гласът на Люси в ухото на Бентън. — Иска да впечатли картофената уличница.

Марино изтегли една носилка на колелца от охладителя, издраскана и с доста криви крака, едно от колелцата й беше леко изкривено като на количка в супермаркет. Двамата с ядосания Лушъс вдигнаха трупа в чувала и го поставиха на носилката.

— Тази твоя шефка си я бива — подхвърли Лушъс. — Истинска кучка.

— Никой не те е питал за мнението ти. Ти чу ли някой да го пита? — обърна се Марино към Шанди.

Тя се взираше в чувала, сякаш не го беше чула.

— Не съм крив, че адресът й е сбъркан в интернет. Държа се така, сякаш съм виновен, че искам да си свърша работата. Аз се разбирам добре с всекиго. Ще препоръчаш ли на клиентите си моята погребална агенция?

— Пусни си реклама в Жълтите страници.

Лушъс тръгна към малкия кабинет до моргата, вървеше бързо, почти без да прегъва колене и Бентън го оприличи на ножица.

Един квадрант от екрана показваше Лушъс в кабинета, как ровеше в книжата си, отваряше чекмеджета, търсеше химикалка.

Друг квадрант от екрана показваше Марино, който каза на Шанди:

— Никой ли не знаеше как се оказва първа помощ?

— Ще науча всичко, скъпи — отвърна тя. — Всякакви техники, само ми покажи.

— Сериозно. Когато баща ти се е задавил… — започна да обяснява Марино.

— Мислехме, че е получил инфаркт, удар или пристъп — прекъсна го тя. — Беше ужасно, хвана се за гърдите, падна на пода и си удари главата, а лицето му посиня. Не знаехме какво да правим, нямахме представа, че се задушава. И дори да знаехме, не можехме да направим нищо, освен да се обадим на „Бърза помощ“. — Лицето й се сгърчи сякаш щеше да се разплаче.

— Съжалявам, че ти го казвам, но сте можели да направите нещо — поклати глава Марино. — Ще ти покажа. Обърни се.

Приключил с документите, Лушъс бързо излезе от кабинета до моргата и мина точно покрай Марино и Шанди. Те не му обърнаха внимание, когато той влезе в залата за аутопсии без придружител. Марино обгърна кръста й с огромните си ръце, сви едната в юмрук, притисна с палец горната част на корема й точно над пъпа. Сграбчи юмрука с другата си ръка и я повдигна леко нагоре, само колкото да й покаже. После плъзна ръцете си нагоре и я погали.

— Мили боже — въздъхна Люси в ухото на Бентън. — Този получи ерекция в скапаната морга.

В залата за аутопсии камерата проследяваше Лушъс, който отиде до големия черен дневник, оставен на един работен плот. „Книгата на мъртвите“, както почтително го наричаше Роуз. Започна да регистрира трупа с химикалката, взета от бюрото в кабинета.

— Не би трябвало да го прави — продължи Люси. — Само леля Кей има право да попълва дневника. Той е юридически документ.

— Видя ли, не е толкова страшно, че сме тук? — каза Шанди на Марино. — Усещам нещо твърдо. — Тя посегна назад и го хвана за члена. — Знаеш как да разведряваш момичетата. Не се шегувам.

— Невероятно — промърмори Бентън на Люси.