Книгата на мъртвите
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Книгата на мъртвите». Краткое содержание книги:
Моля те, Господи, дано да не е истина.
Да можеше да върне времето назад. Да не му беше отговаряла. Да не беше се опитвала да му помага. Той беше луд, дума, която тя употребяваше рядко. Нейната претенция за слава беше, че всеки е способен да се промени. Но не и той. Не и ако беше сторил немислимото.
Дано да не е истина.
Ако беше сторил немислимото, той беше непоправимо покварено човешко същество. Пясъчния човек. Какво означаваше това и защо не бе настояла да й обясни? Защо не го бе заплашила, че ако откаже, тя ще прекрати контактите с него.
Защото беше психиатър. Психиатрите не заплашват пациентите си.
Моля те, Господи, нека немислимото да не е истина.
Който и да беше, не можеше да му помогне нито тя, нито някой друг на света, а сега може би беше сторил нещо, което не беше очаквала. Може би беше сторил немислимото! Ако беше така, имаше само един начин доктор Селф да се спаси. Тя го реши в студиото си през онази обедна почивка, която никога нямаше да забрави. Тогава видя изпратената от него снимка и разбра, че може да е в сериозна опасност по ред причини, и бе принудена да каже на продуцентите си, че ще отсъства заради семеен проблем, който не можеше да разкрие. Надяваше се, че няма да е в ефир няколко седмици. Вместо нея щяха да излъчват обичайния й заместник (умерено забавен психолог, който не можеше да се мери с нея, но се залъгваше с мисълта, че може). Затова не можеше да си позволи да отсъства по-дълго от няколко седмици. Всеки копнееше да заеме мястото й. Доктор Селф се обади на Пауло Марони (под предлог, че му изпраща пациент, и веднага я свързаха) и (маскирана) се качи в лимузина (не можеше да използва някого от своите шофьори), и (все така дегизирана) взе частен самолет и тайно се регистрира в „Маклийн“, където беше в безопасност, скрита и както се надяваше, скоро щеше да научи, че немислимото не се е случило.
Всичко това е извратена клопка. Той не беше го сторил. Лудите хора постоянно правят фалшиви самопризнания.
(Ами ако не беше?)
Трябваше да обмисли най-лошия сценарий. Хората щяха да обвинят нея. Да кажат, че заради нея лудият се е вманиачил по Дрю Мартин, след като миналата есен бе спечелила турнира „Ю Ес Оупън“ и беше участвала в шоуто на доктор Селф. Невероятни предавания и ексклузивни интервюта. Какви забележителни часове бяха прекарали заедно с Дрю в ефир, в разговори за положителното мислене, за това как да си вдъхнеш сили с подходящите средства, за това как да вземеш решение дали да спечелиш, или да загубиш и как това бе дало възможност на Дру, едва шестнайсетгодишна, да понесе едно от най-големите поражения в историята на тениса. Забележителната поредица на доктор Селф „Кога да спечелим“ пожъна феноменален успех.
Пулсът й се ускори, когато се върна към другата страна на ужаса. Отново отвори имейла на Пясъчния човек, сякаш ако го погледнеше отново, ако го гледаше достатъчно дълго, щеше някак си да го промени. Нямаше текстово съобщение. Само приложение на ужасяващ ясен образ на Дрю, гола и седнала във вана от сива мозайка, монтирана върху теракотен под. Водата стигаше до кръста й и когато доктор Селф уголемяваше образа, както вече беше правила много пъти, забелязваше настръхналата кожа по ръцете на Дрю, посинелите й устни и нокти, което показваше, че водата, течаща от стария пиринчен чучур, беше ледена. Косата й беше мокра, изражението на красивото й лице беше трудно да се опише. Зашеметена? Жалка? Шокирана? Приличаше на упоена.
Пясъчния човек бе съобщил на доктор Селф в предишни имейли, че било обичайно да потапят във вода голи пленници в Ирак. Да ги бият, унижават, да ги принуждават да уринират един върху друг. Правиш това, което трябва, пишеше той. След известно време ти се струва нормално и той нямал нищо против да прави снимки. Нямал нищо против, до онова, което беше сторил, но не й беше разкрил какво е то и тя беше убедена, че именно заради него се е превърнал в чудовище. Ако приемеше, че е сторил немислимото, ако изпратеният имейл не беше клопка.
(Дори да беше клопка, той беше чудовище, щом й го беше причинил!)