Бележникът на Микеланджело
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Бележникът на Микеланджело». Краткое содержание книги:
Слезе във фоайето, поръча си такси за града и след половин час беше в Манхатън, където се настани в хотел „Грамърси парк“ и каза на дежурния администратор, че ония от авиолиниите пак са му загубили багажа. Регистрира се под името Лорънс Г. Маклийн и плати с кредитна карта „Виза“ на „Банк ъф Америка“, която разполагаше с практически неограничен кредит. Още десет минути тренира пред огледалото в банята да говори с провлачен канзаски акцент, сетне напусна хотела и се хвана на работа.
17.
Магазинът носеше простичкото име „Мароко“ и заемаше съвсем тясно пространство на Лафайет стрийт. Малкото звънче над вратата извести за влизането на Фин и Валънтайн. Щом прекрачиха прага, двамата сякаш се озоваха на другия край на света. Въздухът изведнъж се изпълни с аромат на карамфил, кимион и канела, по стените висяха килими с всевъзможни цветове и размери, масичките бяха отрупани с какво ли не — от кошници до старинни мускети. Над всичко това от дъното на магазина бдеше един шишкав мъж с цигара в уста, фес и чисто бяла ленена дреха, сякаш току-що излязъл от филма „Казабланка“. Фин не би се учудила, ако след миг зад гърба му изникнеха Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман. Валънтайн го поздрави с лек ислямски поклон и човекът отговори по същия начин. После погледна любопитно Фин и Валънтайн я представи.
— Фин Райън, това е моят приятел Хасан Ласри.
Фин се разтършува из паметта си и изрови подходящия поздрав:
— Салаам.
Ласри се усмихна.
— Всъщност по подхожда шалом, тъй като съм Juif Marocain, тоест марокански евреин, казано на втория официален език на моя народ, но все пак благодаря за усилието. — Той пак се усмихна. — Аз съм като добре обучено куче, отговарям на всяко повикване, особено ако идва от тъй красива чекрун като вас.
— Чекрун?
— Червенокоса. Според поверието червенокосите имат голям късмет и понеже от собственото си име досега виждам само беди…
Той сви рамене.
— Ласри на арабски означава левак — обясни Валънтайн.
— Уви, ужасно лош късмет за африканец като мен, но дано вие ми донесете нещо по-хубаво.
Ласри кимна към два стола, украсени с изящна дърворезба, и гостите седнаха. Стопанинът щракна с пръсти невероятно звучно и от дъното на магазина веднага изникна младеж с дълга бяла роба и бяла бродирана шапчица. Той погледна Фин с разширени от възхищение очи, после се завъртя към Ласри, който заговори на арабски като картечница. Младежът кимна, погледна Фин още веднъж и изчезна.
— Това беше моят племенник Маджуб. Очевидно се е влюбил във вас до безумие.
Фин усети, че се изчервява.
— Не се смущавайте. Вие наистина сте много красива и ни предлагате вълшебен образ на чекрун с лунички като звезди и кожа като мляко, но се боя, че Маджуб е готов да се влюби и в женско шимпанзе, ако случайно срещне подобно животно. От възрастта е, но иначе е безобиден, повярвайте ми.
След няколко минути младежът се върна с поднос, върху който имаше три малки чашки, марокански кафеник и чиния с правоъгълничета от нещо кафяво, лепкаво и много мазно. Маджуб хвърли един последен поглед към Фин, въздъхна и изчезна окончателно. Хасан наля кафето, сипвайки във всяка чашка огромно количество захар, после подаде на гостите чинията с кафявите сладки.
— Не знам как ги нарича Маджуб, но се правят от карамел, орехи и кашу. Казват, че били много полезни за простатата. Вас това не ви засяга, Фин, но ние, мъжете, трябва да се грижим за здравето си.
Той се ухили, лапна две сладки една след друга и отпи глътка кафе. Фин отхапа мъничко и усети как над всички усилия на личния й зъболекар надвисва сериозна заплаха. Сладките бяха изумително вкусни.