Чернова

7

Още в детството си, след като изгледах първия си екшън и изчетох първото си криминале, реших, че да се ограбват хората не е добре, докато да се краде от банки или корпорации е даже доста нравствено. Наистина не знам откъде се е взел у мен такъв странен морал, но в него има нещо. След това неведнъж съм срещал в книгите същия подход. А и в живота, като се замисли човек, крадеца, задигнал кесия, гражданите могат да го убият на място, а ловкия мошеник, окрал държавата с милиард, го търпят и даже са готови да му се възхищават.

Така или иначе, реших да ограбя най-близкия голям магазин. Такъв се намери на десетина минути пеш от линията.

Като начало реших да се запася с продукти. Разходих се из помещението, напълних цяла количка: консерви, салами, сухари, минерална вода и сокове, още две бутилки коняк, този път скъп арменски. На вид всичко това беше някъде около две-три хиляди рубли. Не чак толкова много, че персонала да го очакват големи неприятности.

Лъчезарно усмихвайки се на касиерката, прекарах количката покрай касата. Тук нямаше детектори — магазинът не беше чак толкова голям — така че не последва писъкът на аларма…

— Гражданино! — викна към мен раздразнено и същевременно объркано момичето от касата.

Изчаках секунда и се обърнах:

— Да?

Продавачката, ярко начервена девойка, ме гледаше възмутено:

— А няма ли да платите?

Сърцето ми се сви предупредително. Но продължих да се перча:

— Какво искате да кажете?

— Володя! — извика продавачката.

Охранителят веднага се приближи към нас.

— Не иска да плаща.

В очите й нямаше никаква разсеяност. Даже напротив — бях готов да се обзаложа, че ме е запомнила много добре и вечерта няма да пропусне да разкаже на семейството си за наглия крадец.