Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Така ли е обаче?
Не.
Нещо е оцеляло…
Динозаврите се завръщат.
— Той каза, че се намира на остров — отбеляза Кели.
— Да. — Торн сви рамене. — Но това не ни помага особено. — Вторачи се в снимките и добави: — Там има поне двайсет острова, ако не и повече.
В долния край на корковата повърхност видя лист, отпечатан на принтер:
ЗОНА Б @#$@#!ДО ВСИЧКИ ОТДЕЛИ НА[]**** ПОМ
НЯНЕ ЗА%$#@# ИЗБЯГВАНЕ НА ПРЕСА******
**** след А*&А маркетингов
*%**дългосрочен маркетинг план*&*&*%
предлагането на въпросните курортни бази налага сложната технология Дж. П да не бъде обявявана. Г-н Хамънд желае да напомни на всички отдели, че производствената база няма да е обект на никакви коментари в пресата когато и да било. Производствената база не може да бъде#@#$# справка за производството остров, с местоположение Исла С. само за служебна информация строги ограничения за преса***^%$**насоки
— Странно — каза Торн. — Какво според вас е това?
Арби се приближи и погледна листа съсредоточено.
— Говори ли ви нещо тази бъркотия? — продължи Торн. — Липсващите думи и тези драсканици?
— Ами да — кимна Арби след малко. Щракна с пръсти и отиде до бюрото на Левин. Свали покривалото от компютъра и каза: — Както си мислех.
Компютърът на Левин не беше модерната машина, която Торн бе очаквал да види, а стар и обемист, изподраскан на много места. Върху кутията имаше черна лепенка с надпис: „Дизайн Асошиейтс.“ Малко по-надолу, непосредствено до копчето за захранването, се виждаше малка метална плочка, на която пишеше: „Собственост на «Интернешънъл Дженетикс Текнолоджи», ПалоАлто, Калифорния.“
— Какво е това? — попита Торн. — Левин държи у дома си компютър на „ИнДжен“?
— Да — кимна Арби. — Изпрати ни да го купим миналата седмица. Разпродаваха компютърна техника.
— И той изпрати вас?
— Да. Мен и Кели. Не искаше да иде лично. Бои се да не би да го следят.
— Но тази машина е от типа CAD-CAM и е отпреди няколко години — отбеляза Торн. — Защо му е на Левин специализиран компютър за архитекти, дизайнери и машинни инженери?
— Не ни каза — отвърна Арби и включи компютъра. — Сега обаче ми е ясно.
— Така ли?
— Онзи лист — Арби посочи към корковата плоскост. — Знаете ли защо е в този вид? Защото е възстановен компютърен файл. Левин е възстановявал изтритите файлове на „ИнДжен“.
Арби обясни, че всички компютри, които са се разпродавали онзи ден, били с наново форматирани дискове, така че да бъде унищожена всякаква останала информация. Изключение били само машините CAD-CAM, защото специализираните им програми се инсталирали от производителя и били настроени за всяка отделна машина с различни кодове. Поради тази причина не било възможно да се преформатират твърдите им дискове, защото това би означавало програмите да се инсталират наново и индивидуално, което би отнело ужасно много време.
— Значи не са го направили — отбеляза Торн.
— Аха — кимна Арби. — Просто са изтрили собствените си файлове и са ги продали.
— А това означава, че все още е възможно да се възстановят оригиналните файлове.
— Да.
Мониторът светна. На екрана се изписа:
— Боже! — възкликна Арби. Наведе се напред, вторачи се в екрана и зачатка по клавиатурата. Появиха се списъците на файловете — с хиляди.
— Как смяташ да… — заговори Торн, но Арби го прекъсна:
— Остави ме за минутка.
Продължи да пише бързо.
— Добре, Арби — кимна Торн. Забавляваше го безцеремонността на момчето, когато седнеше пред компютър. Сякаш забравяше кое е и къде се намира, обичайната му почтителност изчезваше. Електронният свят беше неговата стихия и знаеше, че го бива. — Каквото и да измъкнеш оттам, ще ни помогне — добави Торн.
— Докторе — прекъсна го Арби. — Хайде… иди и… не знам. Помогни на Кели или нещо друго.
После се обърна към компютъра и продължи да работи.
Раптор
Велоцирапторът беше висок три метра, тъмнозелен и готов да нападне, съскаше оглушително. Мускулестият му врат беше източен напред, челюстите — раззинати. Тим, един от моделистите, попита:
— Какво ще кажете, доктор Малкълм?
— Не виждам заплашителност — отговори Малкълм. Намираше се в задното крило на Биологическия факултет и бе тръгнал към кабинета си.
— Никога не са стояли така, приседнали на задни лапи. Дай му една книга… — той взе една тетрадка от бюрото и я пъхна в предните лапи на животното — и може да запее коледна песничка.