Прозрение

— Вярвам, че ще намеря.

Младежът се отдалечи, но Ецио се забави, наблюдавайки как червенокосата жена се мъчи да вдигне вързопа, отклонявайки предложенията за помощ на носачите. Понечи да тръгне към нея, но видя, че младежът го е изпреварил.

— Да ви помогна ли, мадам? — попита я той.

Жената го погледна и му се усмихна. Усмивката й се стори на Ецио по-смъртоносна от стрела. Но не беше предназначена за него.

— Благодаря, момко — каза тя, а младежът отпрати с жест прислужника си и лично вдигна вързопа на рамо.

Последва я по мостика и двамата слязоха на кея.

— Учен и джентълмен! — извика му Ецио. — Пълен си с изненади.

Младежът се извърна и му се усмихна отново.

— Много малко, приятелю. Много малко.

Вдигна ръка.

— Allahaismarladik16! Бог да те благослови!

Ецио проследи с поглед как жената, последвана от младия мъж, изчезва в тълпата. Забеляза мъж, застанал встрани, да го гледа. Як мъж в средата на трийсетте, в бяла туника с червен пояс и тъмни панталони, пъхнати в жълти ботуши. Имаше дълга тъмна коса, брада и четири ками за хвърляне в ножница, прикрепена високо зад лявото му рамо. Носеше и ятаган, а триъгълен стоманен щит покриваше дясната му ръка от китката до лакътя. Ецио се напрегна и се вгледа по-внимателно в мъжа. Стори му се, но не беше сигурен, че различи скрито острие под дясната му длан. Туниката беше с качулка, но качулката бе свалена и непокорната коса на мъжа беше вързана с жълта кърпа.

Ецио се спусна бавно по мостика. Стъпи на кея и мъжът приближи до него. Когато ги деляха две крачки, мъжът спря, усмихна се предпазливо и се поклони дълбоко.

— Добре дошъл, братко! Ако легендата не лъже, ти си човекът, когото винаги съм мечтал да срещна. Прочутият Майстор и Ментор — Ецио Аудиторе да…

Той заекна и достойнството му помръкна.

— И прочее, и прочее — довърши.

— Pregо17? — удиви се Ецио.

— Прости ми, италианският ми преплита езика.

— Аз съм Ецио да Фиренце. Флоренция е родният ми град.

— Което означава, че аз съм Юсуф Тазим да Истанбул! Харесва ми!

— Истанбул? А! Така наричаш този град.

— Много популярно наименование сред местните. Хайде, господине! Нека взема чантите ти.

— Не, благодаря.

— Както желаеш. Добре дошъл, менторе! Радвам се, че най-после пристигна. Ще ти покажа града.

— Как разбра, че ще дойда?

— Сестра ти писа от Рим да предупреди Братството тук. Наш шпионин в Масяф ни изпрати вест за подвизите ти. От седмици наблюдаваме пристанището с надеждата да те посрещнем.

Юсуф видя, че Ецио е подозрителен. Наблюдаваше го изпитателно.

— Сестра ти, Клаудия, ни писа. Ето, знам името й. И мога да ти покажа писмото. У мен е. Предположих, че не вярваш на голи думи.

— Виждам, че носиш скрито острие.

— Кой друг, ако не член на Братството би могъл да го притежава?

Ецио се поуспокои. По лицето на Юсуф внезапно се изписа сериозно изражение.