Прозрение

— Какво е това? — посочи Ецио.

Искаше да научи възможно най-много за града, преди да слезе на сушата. Вестта за бягството му от тамплиерите в Масяф навярно нямаше да закъснее и трябваше да действа бързо.

— Това е кварталът на Баязид. Преди пет години султанът построи голямата джамия, която виждаш. Зад нея са покривите на Големия базар.

— Ясно — каза Ецио и присви очи срещу слънцето. Прииска му се Леонардо да беше изработил инструмента, за който непрекъснато говореше — нещо като разтегателна тръба с лещи, приближаващи далечните обекти.

— Наглеждай кесията си, когато отидеш на пазара — посъветва го младият мъж. — Там се събират всякакви хора.

— Като на всеки пазар.

— Evet10 — усмихна се младежът. — Ей там, където се издигат кулите, е Имперският квартал. Сивият купол е старата църква „Света София“. Сега, разбира се, е джамия. Виждаш ли ниската жълта сграда зад нея? По-скоро комплекс от постройки с два ниски купола и заострена кула? Това е Токапъ сарай. Една от първите сгради, които сме издигнали след завладяването на града. Все още я дострояваме.

— Там ли е султан Баязид?

Лицето на младежа леко помръкна.

— Би трябвало, но не, не е. Поне засега.

— Трябва да го посетя.

— Гледай да си осигуриш покана!

Бризът стихна и платната се надиплиха. Моряците прибраха кливера. Капитанът обърна леко носа на кораба и друга част на града изплува пред погледите им.

— Виждаш ли онази джамия? — продължи младежът, сякаш доволен, че отклонява разговора от Топкапъ сарай. — Това е Фатих джамия — първата сграда, която султан Мехмед построил в чест на победата си над византийците. Не че били много, когато пристигнал. Империята им отдавна била рухнала. Но той искал джамията му да надмине „Света София“. Както виждаш, не е успял.

— Поне е опитал — отвърна дипломатично Ецио, докато очите му обхождаха внушителната сграда.

— Мехмед се ядосал — продължи младежът. — Разказват, че наредил да отрежат ръката на архитекта. Това, естествено, е само легенда. Синан е бил твърде талантлив архитект и Мехмед едва ли е посмял да го осакати.

— Спомена, че султанът не е в двореца си — напомни му деликатно Ецио.

— Баязид? Не е.

По лицето на младежа отново се изписа тревога.

— Султанът е велик мъж, но пламенната му младост е отстъпила място на съзерцателност и благочестие. Ала, уви, не се разбира с единия от синовете си — Селим, и войната между двамата тлее от години.