Кръвни братя

— Ти не вярваш във върколаци и вампири, Куин.

Тя се завъртя на табуретката, за да бъде с лице към него.

— Съзнанието ми е отворено като денонощен бар, а предвид обстоятелствата, и твоето би трябвало да бъде. Но не, не мисля, че това същество е вампир. Видях го посред бял ден все пак. Не е и човек, което не го прави по-малко реално. Свързано е със Свещения камък. Свързано е с онова, което се случва тук на всеки седем години. Подранило е, нали?

„Да, помисли си той, умът й не престава да работи и е остър като бръснач.“

— Тук не е най-подходящото място за задълбочаване.

— Тогава кажи къде.

— Обещах да те заведа до камъка утре и ще удържа на думата си. Там ще поговорим повече. Днес не мога! — каза той, предвидил реакцията й. — Графикът ми е претоварен, а и утре е по-добре. Казват, че днес и утре ще бъде слънчево и ще се затопли. — Кал се облегна на хълбок и извади портфейла си. — Повечето сняг ще се стопи. — Погледна надолу към ботушите й, докато слагаше на бара банкноти за двете сметки. — Ако нямаш по-подходящи обувки за туризъм, най-добре си купи. Няма да изминеш и километър с тези.

— Ще се изненадаш колко мога да измина.

— Не съм сигурен. До утре, ако не се видим по-рано.

Куин се намръщи след него, докато излизаше, а Мег забърсваше плота с парцала си.

— Потаен. Права беше за това.

— Познавам го отпреди да се роди.

Куин се засмя и се подпря с лакът на бара, докато вяло разбъркваше останалата част от закуската. Очевидно един страшен сън и леко раздразнение след разговор с мъж на сутринта бяха по-ефективна диета от всякакво броене на калории. Мег изглеждаше приятна жена със закръглена фигура под кафявия панталон и памучна риза с ръкави, навити до лактите. Косите й бяха ситно накъдрени като на пудел и приличаха на кафяв облак около благото й лице с дълбоки бръчки. В бадемовите й очи имаше искра, която подсказа на Куин, че ще бъде разговорлива.