Кристал
- Автор: Стърлинг Джос
- Серия: Саванти #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542710738
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристал». Краткое содержание книги:
- Камера! - изкрещя режисьорът.
Обещах си този път да устоя на обаянието на Хав и да забележа Стив Хю, когато мине край нас, но тогава устните на Хав се допряха до моите и всички мисли се изпариха от главата ми Целувката му беше много топла и нежна. От устата ми трепетът слезе надолу по гръбнака ми и се разля из цялото ми тяло. Костите ми сякаш се стопиха и неспособна да правя друго, аз се държах за него в онази съвършена точка на допир, която ни свързваше. Около глезените ми се въртеше студеният лед за мъглата. Топли ръце ме прегръщаха и ме държаха на крака. Дланта му като люлка приюти главата ми, изви я така, че целувката да проникне още по-надълбоко, устните му ме проучваха, докосваха извивката на лицето ми, колоната на врата ми Бях така увлечена, че дори не чух кога Джеймс е извикал „Стоп“. Хав вдигна глава. Аз направих крачка назад и открих, че се намираме в центъра на неколцина доста поразвеселени техници
Джеймс се покашля.
- Добре, момчета и момичета. Много се радвам, че някои от вас взимат инструкциите ми толкова присърце. Браво, Любовници! Целувката ви беше много... убедителна. Хайде отначало.
Сложих ръката си върху ръката на Хав. Той трепереше, а и аз самата бях доста развълнувана. Но изпитах облекчение, че целувката не е разтърсила само мен. Щеше да е много обидно, ако той просто беше свил рамене, сякаш нищо особено не се е случило.
- Това беше... - замълчах, без да мога да намеря думи.
- Това беше най-прекрасната целувка в живота ми - Той докосна врата ми с върха на пръста си и завъртя разпиления кичур коса. - Благодаря ти.
Сведох очи към ризата му, където бях положила ръката си.
- Това беше първата ми целувка в живота. Искам да кажа, първата истинска целувка. - Започнах да се натъжавам, че всичко беше само игра за пред камерата.
Хав въздъхна.
- Заради такива целувки ми се ще нашата вселена да е тази, в която ти си моята сродна душа. - Той подпря челото си в моето и се приготви за настъплението на нови трепетни чувства при следващата целувка за камерата.
- И на мен - тихо рекох и оставих устните му да се срещнат с моите.
Шеста глава
Как човек възвръща нормалното си отношение към друг, когато все още се чувства замаян от най-прекрасните целувки в живота си? Наложи се да направим десет дублажа на сцената, но нито в една от прегръдките не почувствах монотонност. Когато свършихме, бях руина и не мисля, че Хав се чувстваше по-добре. И на двамата ни беше ясно, че някъде по света живееха нашите сродни души. Не бях очаквала да изпитам такава сила на чувствата към друг човек. Но и дълбоко бях обезпокоена, когато открих, че усещам всичко това не към друг, а към Хав. Привличането не беше само физическо - бях започнала да харесвам човека под очарователната външност. И макар че често се дразнехме един друг, той прояви невероятна нежност по повод на случилото се между нас. Можеше да ме вземе на подбив, но когато разбра, че и двамата изпитваме привличане един към друг, той не ми се присмя, нито се престори, че нищо не се е случило, при все че това щеше да е най-лесният изход от неловката ситуация. Отнасяше се към мен внимателно, а към случващото се с възхищение.
Докато вървяхме към къщи в ранните часове на деня, изведнъж ме осени мисълта, че се бях влюбила малко в него.
По улиците на Венеция рядко цареше покой, но сега те бяха притихнали. Няколко рибарски лодки се движеха по канал Гуидека, връщаха се от нощна смяна обратно в лагуната, а моторите им мъркаха в скута на вълните. Не след дълго щяха да стоварят улова си на рибния пазар на моста Риалто, готвачите щяха да излязат на пазар за пресни морски деликатеси и да започнат пазарлъците за плодовете и зеленчуците, градът щеше да се отърси от съня и да се върне към делника, но в този час беше наш и на котките, които кръстосваха тесните улички. Нощем те винаги изглеждаха злокобни, свърталища на убийци и призраци, настоящето се разтапяше в миналото, каналите нашепваха неудържани обещания със стари гласове. В сенките се спотаяваха древни обиди.
Хав взе ръката ми. Разлюля ръцете ни между него и мен и тихичко си затананика. Игривото му настроение държеше злите духове на разстояние, сякаш вървяхме в собствен балон от щастие.
- Знаеш ли, Кристал, може би ще трябва отново да обсъдим въпроса дали между нас няма връзка. Така и не опитахме да се свържем както трябва.
Бях омекнала от лунната светлина и тишината и затова не отвърнах с обичайната си войнственост.
- Опитах се да ти обясня още в Денвър - не мога да осъществявам телепатична връзка.
- Но нали имаш дарба?
- Съвсем незначителна. Намирам разни изгубени вещи.