Ключът на страшния съд

— Крийд приключи ли с обработката на генетичните данни?

— Преди часове. За по-голяма сигурност иска да ги даде на някой статистик, но засега потвърждава казаното от Андреа Солдерич. Поне дотолкова, доколкото можем да преценим.

Пейнтър беше в течение с развитието на нещата. Асистентката на д-р Малой бе описала разговора с него час преди да бъде убит. Професорът компилирал генетичните данни, които Джейсън Горман изпратил на баща си. Представлявали генетична карта на царевицата, отглеждана в Африка. Радиоактивните маркери показвали кои гени са чужди за растението.

Две хромозоми.

— А какво става с оригиналния файл? — попита Пейнтър. — Онзи, който Джейсън Горман изпратил преди два месеца и който съдържа данните за семената, засети първоначално?

Монк прокара длан по голото си теме.

— В Принстън още се опитват да го намерят. Проверили са всички сървъри. Сигурно професорът го е държал изолиран на собствения си компютър, а той е унищожен от убийците. Ще рече — изчезнал е безследно.

Пейнтър въздъхна. Продължаваха да се натъкват на задънени улици. Дори стрелците бяха изчезнали. Не бяха открити тела. Убийците явно бяха избегнали взрива и бяха успели да се измъкнат през кордона около лабораторията.

— Макар да не разполагаме с твърдо доказателство, лично аз вярвам на разказа на Андреа — продължи Монк. — Според нея в оригиналните семена професорът намерил една хромозома чужда ДНК. Смятал, че двата файла показвали, че генното модифициране е нестабилно.

— Но без първия файл не можем да го докажем — рече Пейнтър.

— И все пак професорът е измъчван и убит сигурно именно затова. Нападателите явно са имали заповед да унищожат всички данни за първия файл… както и всеки, който е знаел за съществуването му. И почти успяха.

Пейнтър се намръщи.

— И все пак единственото, с което разполагаме, са думите на госпожица Солдерич. А според нея дори професорът не бил напълно сигурен дали става въпрос за нестабилност. Образците може да са от два различни хибрида. Може помежду им да няма нищо общо.

— И какъв е следващият ни ход?

— Мисля, че е време да идем до източника на всичко това.

Монк погледна логото във форма на зърно, отпечатано върху папката на бюрото на Пейнтър.

— „Виатус“.

— Да. Всичко води към въпросната норвежка корпорация. Нали прочете доклада за символа, жигосан върху момчето и професора.

Монк се намръщи с отвращение.

— Разделеният на четири кръг. Някакъв езически кръст.

— Първоначалната хипотеза е, че е възможно да е емблема на екотерористи. И е възможно да е точно това. Може би някакви ненормални водят лична вендета срещу „Виатус“. И може би първият файл е съдържал някаква следа за всичко това. — Пейнтър въздъхна и се протегна. — Както и да е, крайно време е да поговорим с главния изпълнителен директор на „Виатус Интернешънъл“ Ивар Карлсен.