Професионалистът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Мария Ракъджиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Професионалистът». Краткое содержание книги:
С интелигентен език, интересни и чудати образи, напрежение и много човешки емоции Джефри Арчър е успял да създаде интересна и невероятно приятна за четене книга.
Интервюто продължаваше повече от час.
— Ще станат двадесет и осем години през май, господин Томпсън — отвърна Конър, гледайки право в очите мъжа, седнал по средата на дълга маса.
— Трудовата ви биография е доста впечатляваща — обади се жената вдясно от председателя, — а препоръките ви са безупречни. Длъжна съм да ви попитам защо искате да напуснете сегашната си работа. И вероятно, още по-важно, защо „Мериленд иншурънс“ са склонни да ви пуснат.
Конър бе обсъждал с Меги по време на вечерята вчера как би трябвало да отговори на този въпрос.
— Просто им кажи истината — го посъветва тя — и не се опитвай да мамиш — никога не си бил добър в това.
Не бе и очаквал друга препоръка от нея.
— Единственият ми шанс за повишение сега, означава да се преместя в Кливланд — отговори той, — а не е редно да моля съпругата си да се откаже от своята работа в университета на Джорджтаун. Би било трудно за нея да си намери равностойна служба в Охайо.
Третият член на борда кимна. Меги го бе информирала, че един от членовете на комисията има син, който е студент последна година в Джорджтаунския университет.
— Смятам, че не бива да ви задържаме повече — заключи председателят. — Бих искал да ви благодаря за това, че дойдохте, господин Фицджералд.
— Беше ми приятно — отвърна Конър, изправяйки се. За негова изненада председателят също стана от мястото си зад дългата маса и отиде при него.
— Бихте ли дошли на вечеря със съпругата си през следващата седмица? — попита той, докато изпращаше Конър до вратата.
— С удоволствие, сър — прие Конър.
— Наричайте ме Бен — предложи председателят, — никой във „Вашингтон провидънт“ не ме нарича сър, особено висшата администрация.
Той се усмихна и сърдечно подаде ръка на Конър.
— Ще помоля секретарката си да се обади във вашия офис да определим датата. Очаквам с нетърпение да се запозная със съпругата ви. Меги се казваше, нали?
— Да, сър — отговори Конър. Той направи кратка пауза. — Аз също ще се радвам да се запозная с госпожа Томпсън, Бен.
Лойд вдигна червения телефон, но не разпозна веднага гласа.
— Сдобих се с информация, която може да ви е от полза. Съжалявам, че ми отне толкова време.
Лойд бързо грабна жълт лист и химикалка. Не се налагаше да натиска никакви бутони — по този телефон автоматично се записваше всеки разговор.
— Току-що пристигам от Богота, където бях за десет дни. Там някой се постара вратите пред мен не само да са затворени, но и здраво залостени.
— Значи Декстър е разбрала с какво се занимаваме — отбеляза Лойд.
— Бих могъл да се обзаложа, че е научила минути след разговора ми с местния шеф на полицията.
— Това означава ли, че тя знае за кого работите?
— Не, прикрил съм се добре. Затова ми бе нужно и толкова време да се свържа с вас. Сигурен съм, че след безумното преследване, в което въвлякох един от младшите й офицери, тя никога няма да се сети на кого докладвам. Нашето културно аташе в Богота сега преследва всеки наркобарон и всеки младши чиновник в отдела за борба с наркотиците, както и половината местни полицаи. Докладът му ще запълни толкова страници, че ще им отнеме месец само да го прочетат, камо ли да разберат какво съм правил там.
— Открихте ли нещо, с което да притиснем Декстър? — попита Лойд.
— Нищо, което тя да не може да обясни. Но всички следи водят до заключението, че зад това убийство стои ЦРУ.
— Бихме могли и сами да го докажем — заяви Лойд. — Проблемът ни е, че въпреки безупречните акредитивни писма на информатора ни, той никога няма да се яви като свидетел, защото точно той е човекът, който пряко е облагодетелстван от убийството. Разполагате ли с някакво доказателство, което да представим в съда?
— Само с шефа на полицията в Богота, а неговите акредитивни писма съвсем не са изрядни. Ако се изправи пред съда, никак не съм наясно на чия страна би застанал.
— Тогава как сте толкова категоричен, че ЦРУ е замесено?
— Видях пушката, която, уверен съм, е използвана за убийството на Гусман. Дори се добрах до гилзата от куршума, с който е бил убит. Нещо повече, напълно съм убеден, че познавам мъжа, изработил пушката. Той е най-добрият в този бранш и работи за определен тесен кръг специални клиенти.
— Нека отгатна — предложи Лойд. — Всички те работят в ЦРУ.