Професионалистът

Меги погледна нагоре към него, сълзите се стичаха по страните й, не беше сигурна дали да се смее, или да плаче.

— Но писмото, скъпи — промълви тя. — Изкривеното „е“. Как го?…

— Да, реших, че това ще ти хареса — каза Конър. — Намислих го, след като те видях на снимка във „Вашингтон Поуст“, застанала до гроба срещу президента, а сетне прочетох блестящите възхвали за покойния ти съпруг. Тогава си помислих: „Диклан, момчето ми, това може би е последният ти шанс да се ожениш за младата Маргарет Бърк от Ийст Сайд“.

Той се усмихна.

— Какво ще кажеш за това, Меги? Ще се омъжиш ли за мен?

— Конър Фицджералд, имаш много да обясняваш — упрекна го тя.

— Наистина имам, госпожо О’Кейси. И целият живот е пред нас, за да го сторя.