Мъртво вълнение
- Автор: Рейбърн Триша
- Серия: Siren Trilogy #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-270-708-0
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртво вълнение». Краткое содержание книги:
В живота на Ванеса Сандс вече нищо не е нормално. Целият й свят се преобръща в мига, в който открива, че по-голямата й сестра Джъстин е убита от сирени — фатални жени от дълбините на морето — а семейството й е една голяма лъжа. Гаджето й Саймън е единственият човек, на когото може да разчита и вярва безпрекословно. Но сега й се налага да пази тайни, които не може да разкрие дори на него. Затова, когато в полезрението й попада Паркър — най-желаното момче в гимназията — Ванеса открива нужния довереник. Изпълнена със съмнения относно връзката си със Саймън, намеренията на Паркър и своите собствени чувства към двамата, ужасена от онова, което научава за самата себе си, Ванеса се чувства по-самотна откогато и да било. Но личните проблеми остават на заден план, когато сирените от Уинтър Харбър се завръщат за отмъщение. Ванеса ще трябва да се изправи срещу миналото си и да приеме, че може да бъде точно толкова опасна и изкусителна, колкото са и враговете й.
— Водата при яхтклуба е доста плитка — казах предпазливо, досещайки се, че истинският проблем няма нищо общо с подаръка на Кейлъб. — Затова ледът е започнал да се топи първо тук. Но Саймън каза, че в дълбокото не е помръднал.
Тя ме погледна в очите.
— И в подножието на Скалите на Хиона ли?
Рязка болка проряза главата ми, но веднага след това изчезна.
— Да, и в подножието на Скалите на Хиона.
— Здравейте, красиви дами!
Двете подскочихме едновременно от гласа на Райли, надвесен към отворения прозорец на Пейдж.
— Извинете, не исках да ви стряскам — продължи той. — Но ми наредиха да се метна от кея във водата и исках да кажа „здрасти“, преди да се хвърля.
— Точно така — каза Саймън, който идваше след него. — Дали са ти наредили, или предложили — каква разлика.
— Накарали са те да се хвърлиш от кея във водата? — попита Пейдж.
— И така да предизвикам останалите гости да последват примера ми. Нещо като музикален поздрав в крайбрежен стил. — Той отвори вратата на Пейдж. — Изглеждаш изключително между другото.
Усмихнах се, когато тя пламна цялата. Независимо дали го харесваше, или не, той й влияеше много добре. Пейдж пусна обратно диска в пликчето за подаръци и слезе от колата.
— Същото важи и за теб — каза Саймън, опрян с една ръка върху отворената врата на колата и навел глава, за да погледне вътре. — Само дето „изключително“ е доста слаба дума.
Сърцето ми подскочи.
— Здравей!
— Здрасти! — Той се усмихна. — Гладна ли си?
— За някои от най-изисканите деликатеси на Уинтър Харбър ли?
— Познати и като едни от най-обгорелите чийзбургери на татко.
— Страхотно!
Той се озова от моята страна на колата още преди да успея да откопчая предпазния колан. Отвори вратата и ми протегна ръка, за да сляза. Пръстите ни едва се докоснаха, преди да изскоча и да го прегърна.
По пътя насам, мислейки за Шарлот Блу и за себе си, бях решила поне засега да отложа момента, в който ще кажа истината на Саймън. Това все пак беше празник и не исках да развалям настроението нито на него, нито на Кейлъб, нито на някой друг.
Освен това, също като Пейдж, изпитвах особено усещане, приближавайки се до топящия се лед в пристанището. Онова, което й казах — че в дълбокото той е още непокътнат — беше истина, но не и особено успокоително. На всичкото отгоре мислите ми бяха достатъчно заети с разкритията за първата година от моя живот и грижата да се снабдя с достатъчно вода, та да не припадна пред очите на целия град, затова не ми оставаше време и за сърдечни тревоги.
Така че, когато Саймън обви с ръка раменете ми, аз го прегърнах през кръста.
— Да не ти е хладно — попита, докато ме водеше към останалите гости. — Искаш ли да ти донеса якето?
— Добре съм си така — побързах да кажа. — Но ти благодаря.
Тази сутрин никак не ми беше лесно да реша какво да облека. Напоследък, когато не бях с ученическата си униформа и размъкнатото яке с качулка, обикновено носех джинси и… същото размъкнато яке с качулка. Но сега поисках да се накипря за Саймън. Не знаех обаче какво да направя, за да съм привлекателна за него, без да събирам погледите на останалите момчета наоколо. Най-накрая се спрях на джинси, пуловер с остро деколте и кафяво сако от рипсено кадифе. Не можех да се скрия под дрехите, но се надявах поне неутралните цветове да ми помогнат да се слея с тълпата.
Моите дрехи бяха пълна противоположност на тоалета на Пейдж. Тя се беше възползвала от това, че има повод да се нагласи, и носеше тъмнооранжева къса пола, джинсово яке и каубойски ботуши. Шията й беше открита, защото беше вдигнала косата си високо на конска опашка.
Райли имаше право — тя изглеждаше изключително. Не бих се учудила, ако всички момчета, покрай които минаваше, докато двамата с Райли вървяха пред нас, се заглеждаха подир нея.
Само че не ставаше така. Няколко я погледнаха и се усмихнаха, но после всички се втренчваха зад нея… В мен.
— Не се стягай — каза Саймън, като видя, че съм забелязала това. — Щом се напият, ще обръщат внимание само на себе си. След десетина минути ще станем буквално невидими.
Предишната вечер Саймън ме успокои по телефона, че ако положението на партито стане неудържимо, винаги можем да се покрием — да се разходим с колата, например. Предполагаше, че местните хора ще се изненадат да ме видят в града извън сезона на отпуските, и може да се досетят, че с него сме нещо повече от приятели. Съмнявах се — толкова често ни бяха виждали заедно четиримата с Джъстин и Кейлъб, че изобщо не биха заподозрели да сме двойка, но го премълчах. Предпочитах Саймън да мисли, че единствена причина за моето притеснение са втренчените и любопитни погледи на хората.