Сливане

— Какво се е случило. Продухано уплътнение?

Ребка продължи, без да вдигне глава.

— Нещо такова. На една вечеря преди два дни получи късо съединение. Обадих се на специалистите от Миранда и те обещаха да поправят основната схема. Междувременно ми казаха как да извърша студен старт.

— А за какво е лентата?

— Защита. От Миранда казаха, че по време на стартиране може да има преходни процеси. Не искам да хукне да излиза през стената.

Ребка беше намерил онова, което търсеше, и бръкна за последен път в черепната кутия. Тялото на стола трепна. Той хвана провисналата горна част на черепа и я захлупи. Костите се наместиха, линията между двете половинки се скри под кожа и коса.

— Ще трябва да минат около трийсет секунди за вътрешно съгласуване, преди да разберем какво става — Ребка се изправи и погледна Ненда. — Какво искате? Последния път, когато се срещнахме, ви казах всичко.

Ненда също се изправи. Двамата се гледаха очи в очи, но все пак той беше с половин глава по-нисък от всеки друг на Сентинел Гейт. Ненда почувства напрежението. Ако бяха кучета, зъбите им щяха да лъщят оголени, козината на гърбовете им щеше да е настръхнала. Някой ден двамата щяха истински да се хванат гуша за гуша. Ненда знаеше, че Ребка има такова желание не по-малко от него. Но това нямаше да стане днес.

Ненда си пое дълбоко дъх, преди да заговори:

— Чух, че тръгвате. Напускате Сентинел Гейт.

— И какво, ако е така? Аз съм свободен човек.

— Ако тръгвате подир Дариа Ланг искам да ви предложа споразумение. Нека да дойдем с вас. Ние имаме информацията, която тя би желала да има, и искаме да знаем нейното мнение.

— Ние?

— Аз и Атвар Х’сиал.

— Трябваше да се досетя. Двамата мошеници заедно и двамата все още опитващи се да си върнете Калик и Д’жмерлиа. Откажете се, Ненда — Ребка се приближи. — Те повече не са ваши роби.

Боят не биваше да се състои днес.

Това би бил възможно най-лошия момент.

Но може би все пак ще бъде днес.

— Не сте добър лъжец, Ребка — Ненда почувства ноздрите му да потрепват. — Вчера казахте, че не знаете къде са.

— И наистина не зная. Не можете ли да разберете това с пилешкия си мозък? Не зная къде е Дариа Ланг, нито Калик, нито Д’жмерлиа. Това не ви ли е достатъчно? — Ребка се караше, но лицето му изразяваше повече разочарование, отколкото гняв. — Защо, по дяволите, не ми се обадиха?

— Дариа?

— Не. Тя не може да ме понася. Не би ми се обадила дори да я моля.

— Добре. Искам да кажа не е добре, защото трябва да я намеря.

— Имах предвид Калик и Д’жмерлиа.

— Казахте ли им да ви се обадят?

— Не. Казах им да намерят Дариа и да отидат с нея, но не им казах да ми се обадят.

— Значи сте по-тъп, отколкото ви мислех. Вярвате или не, но те все още се държат като роби. Ако изрично не им наредите нещо, няма да го направят. Почакайте минута — Ненда гледаше облещен. Другата част от казаното от Ребка най-сетне беше стигнало до съзнанието му. — Вие сте им казали да отидат? Вие сте заповядали на моя роб и на роба и преводача на Атвар Х’сиал да отидат с Дариа Ланг?