Страшни сънища за продан- 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-361-7
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Страшни сънища за продан- 1 част». Краткое содержание книги:
Само дето… с теб сме стари познайници и май си наясно, че това не е съвсем вярно.
Нали?
Е, стига приказки. Може би ще си купиш нещо, а? Макар да обичам всичките си творби, на драго сърце ще ти ги продам, защото ги сътворих специално за теб. Разглеждай ги колкото искаш, но имай едно наум и внимавай.
Най-хубавите са зъбати.
— Навремето ние с Дъги се правехме на Батман и Робин — казва баща му. — Това беше любимата му игра.
Спират на червено на кръстовището на Комърс Уей и Еърлайн Роуд, където скоро ще се случи инцидент. Сандерсън поглежда баща си и се усмихва.
— Да, татко, браво! Една година даже се маскирахме така за Хелоуин, спомняш ли си? Аз те навих: Кръстоносеца с наметалото и Момчето чудо.
Баща му поглежда през предното стъкло на субаруто, без да каже думица. За какво ли си мисли? Или мисълта му се е сплескала до носеща честота? Понякога Сандерсън си представя звука на тази честота: ммммммммм. Като бръмченето на старата изпитателна таблица преди навлизането на кабелната и сателитната телевизия.
Сандерсън полага длан върху тънката ръка на баща си и приятелски я стиска през палтото.
— Ти беше пиян като мотика и мама побесня, но аз се забавлявах. Това беше най-хубавият ми Хелоуин.
— Никога не съм близвал алкохол пред жена си — заявява баща му.
„Не — помисля си Сандерсън, когато светва зелено. — Не и след като тя те отучи.“
— Да ти помогна ли с менюто, татко?
— Мога да чета — сопва се баща му. Вече не може да чете, но в техния ъгъл е достатъчно светло, за да разглежда картинките — дори и с гангстерските си слънчеви очила. Освен това Сандерсън знае какво ще си поръча.
Сервитьорът им поднася чай с лед и баща му казва, че си е избрал шницел от кайма, средно изпечен.
— Искам го розов, не кървав — уточнява той. — Ако е кървав, ще го върна.
— Както обичайно — кимва сервитьорът.
Баща му го поглежда подозрително.
— Зелен фасул или зелева салата?
Баща му изсумтява:
— Шегувате ли се? Всичкият онзи фасул изгни. Онази година човек не можеше да продаде дори най-проста брошка, камо ли истинско бижу.
— За него зелева салата — намесва се Сандерсън. — А за мен…
— Всичкият онзи фасул изгни! — натъртва баща му и високомерно поглежда сервитьора. Намерили на кого да пробутват врели-некипели!
Преди да се обърне към Сандерсън, сервитьорът, който многократно ги е обслужвал, кимва и се съгласява:
— Фасулът наистина изгни. А за вас, господине?
Обядват. Баща му отказва да си свали палтото, затова Сандерсън иска да му донесат един пластмасов лигавник и го завързва около врата му. Баща му не възразява; възможно е изобщо да не забелязва. Няколко парченца зеле се озовават на панталоните му, но почти всички капки от гъбения сос попадат върху лигавника. Към края баща му осведомява почти празното помещение, че толкова му се пикае, че две не вижда.
Сандерсън го придружава до мъжката тоалетна и разкопчава дюкяна му, но когато се опитва да дръпне надолу еластичната предница на памперса, баща му го плясва през ръката.
— Никога не пипай чужди пишки, Веселяко — сопва му се той. — Да не падаш от Марс?
Това събужда стар спомен: Дъги Сандерсън стои пред тоалетната чиния със смъкнати гащи, а баща му е коленичил до него и го инструктира. На колко години е бил тогава? На три? Или само на две? Може и да е бил на две, но не се съмнява в запомненото: то е като ярко стъкълце край шосето, което така те заслепява за миг, че оставя в очите ти своя образ.
— Извади оръжието, заеми позиция и когато си готов — открий огън — казва Сандерсън.
Баща му го поглежда подозрително и се ухилва, с което разбива сърцето на сина си:
— Така казвах на момчетата си, когато ги учех да пикаят в клозета — обяснява той. — До̀ри ми рече, че това била моя работа, и аз я свърших, Бог ми е свидетел!
Струята шурва и общо взето уцелва писоара. Разнася се кисела и сладникава миризма. Диабет. Но какво от това? Понякога Сандерсън си мисли, че колкото по-скоро, толкова по-добре.
Обратно на масата, все още с лигавника, баща му произнася присъдата си:
— Не е лош ресторантът. И друг път трябва да дойдем.
— Искаш ли десерт, татко?
Баща му обмисля предложението, взирайки се през прозореца със зяпнала уста. На носеща честота ли е? Не, този път не.
— Защо не? Имам място за още.
Двамата си поръчват ябълков коблер. Баща му разглежда топката ванилов сладолед, сбърчил рунтавите си вежди.
— Жена ми го поднасяше с бита сметана. Тя се казваше До̀ри. Съкратено от Дорийн. Като момичето от „Клуб Мики Маус“. Здравейте, здравейте, здравейте, най-сърдечен привет!