Майка Австралия
- Автор: Флетчър Аарон
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майка Австралия». Краткое содержание книги:
Изключителният му успех се дължи на трите великолепно пресъздадени женски образа — Майра, Шийла и Елизабет, всяка от тях силна и горда, но чувствена и обичаща.
Три жени срещу предизвикателствата на съдбата и на един все още незавладян континент. Три жени и една мечта…
Седнаха на сянка и тя продължи да кърпи торбата си, докато овцете пасяха. Около час преди залез-слънце той ги подкара нагоре по склона към колибата. Когато се прибраха там, атмосферата беше много по-различна от предишната вечер. Той се засуети около приготвянето на храната. Тя остави нещата си настрана и запали огън, след това тръгна след него. Наблюдаваше го внимателно как реже парче месо от трупа на овцата зад колибата, как замесва питката и слага вода за чай. Изражението й беше решително и съсредоточено, като че ли държеше да знае какво да прави.
Слънцето се скри и тъмнината се спусна бързо. Те чакаха вечерята седнали до огъня. Тя беше поправила торбата си и сега държеше съда в скута си и се опитваше да запуши цепнатината в дъното му с тресчици кора, които беше събрала в гората. Той я наблюдаваше и леко се усмихваше, слушайки я да цъка с език и да си мърмори нещо над тресчиците и счупения съд. Трептящата светлина играеше по чертите на лицето й, а меката й кожа светеше с матов блясък. Огънят започна да догаря и той добави още дърва. Около месото отново се извисиха пламъци, които изцеждаха от него тежки капки мазнина. Жената вдигна глава и се загледа в тъмнината над огъня, като обърна главата си на една страна и се заслуша. През деня той беше забелязал, че тя често вдига носа си срещу бриза, по начина, по който животните душат нещо, и често като че ли се заслушваше и заглеждаше в неща, които убягваха на неговите възприятия и сега й се усмихна, когато тя го погледна. Тя се усмихна неопределено. Усмивката й избледня, когато погледна отново в тъмнината. От другата страна на огъня едно от кучетата вдигна глава и се загледа в мрака с наострени уши. Тя отново погледна Гарити и посочи кошарата с брадичката си.
— Динго муренай нахуанди.
В същия момент овцете неспокойно се раздвижиха в кошарата, а една-две от тях изблеяха уплашено. Звукът подчерта значението на единствената дума, която той разбра от спокойната й забележка. Гарити скочи на крака и грабна мускета си. После прескочи през огъня в средата на кучетата, като ги риташе и крещеше.
— Мръсни помияри! Лежите си на дебелите задници, докато динго избиват овцете ми, а!? Ставайте веднага!
Кучетата простенаха от болка и обезпокоени се изправиха на крака и се спуснаха в мрака към кошарата, а Гарити изтрополи след тях. Въпреки че луната и звездите светеха ярко, очите му бяха заслепени от огъня и той различаваше само смътни и безформени силуети: тъмните очертания на кошарата и овцете, щуращи се из нея, едно близко дърво и сенките на кучетата, които бяха наоколо. Внезапно от другата страна на кошарата се чу яростното ръмжене на едно от кучетата, а след него и звуци от борба. Той вдигна мускета си и затича, за да заобиколи кошарата, а две от кучетата се стрелнаха край него. Те се включиха в боя и шумът се усили. Ожесточено ръмжене, тракане на зъби и вой на болка придружаваха тъмното, вихрещо се кълбо от кучетата и още едно животно, което се изтърколи по склона покрай ъгъла на кошарата. Динго се изкопчи и се спусна да бяга, а кучетата го последваха ожесточено. Гарити спусна петлето на мускета, изсвири на кучетата да се връщат и едва не се блъсна в жената, когато се затича обратно към огъня. Тя бързо отстъпи встрани, а той мушна мускета под мишница, прегърна я и й се усмихна, докато вървяха към огъня.
— За бога, добре е да имаш момиче като теб около себе си. А и слухът ти си го бива! Половината ми овце щеше да избие, преди да го чуя. Смея да кажа, че нямаше да са много по-малко, преди тези помияри да го чуят.
Зъбите й и очите й проблеснаха на лунната светлина, когато тя се усмихна в отговор на тона му. Допирът до копринената й кожа и стройните й рамене под ръката му беше истинска утеха. Кучетата притичаха обратно по склона и се настаниха по края на петното светлина около огъня. Дишаха тежко, с провиснали езици, а две от тях започнаха да лягат около огъня. Гарити скочи срещу тях, разрита ги и се развика:
— Дяволите да ви вземат, мръсни помияри! Сега ще мръзнете докато друго динго не нападне овцете ми. Смъквайте си задниците при стадото и стойте там тази нощ. Хайде!
Кучетата се изнизаха в тъмнината към кошарата, а той продължи да си мърмори недоволно под носа. Заобиколи огъня и седна. Намръщеното му изражение се промени в усмивка, когато погледна жената. Тя излъчваше задоволство от това, че той одобрява извършеното от нея. Той я потупа по рамото и й се усмихна топло. Взе две клечки, за да свали тигана и питката от огъня.