Майка Австралия
- Автор: Флетчър Аарон
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майка Австралия». Краткое содержание книги:
Изключителният му успех се дължи на трите великолепно пресъздадени женски образа — Майра, Шийла и Елизабет, всяка от тях силна и горда, но чувствена и обичаща.
Три жени срещу предизвикателствата на съдбата и на един все още незавладян континент. Три жени и една мечта…
Резултатът беше по-голям, отколкото си струваше усилието. Когато той остави тревата до нея и седна, тя я погледна, след това погледна него и отново тревата. Челото й се сбърчи леко, докато тя размишляваше, очевидно озадачена, че той е отишъл за трева, за да й помогне да поправи торбата си. След това отново вдигна очи към него. Изражението й се беше променило. В атмосферата помежду им също имаше някаква неуловима разлика. Тя го погледна топло и с благодарност. Той засия и я потупа по рамото. Тя се усмихна леко и отново погледна торбата, взе един от дългите стръкове и започна да ги усуква.
Все още седяха в тишина, но тя не беше повече неловка и напрегната. Несъмнено тя беше по-доволна и с удовлетворение чевръсто движеше малките си пръсти, които отделяха скъсаните стръкове трева от торбата, разхлабваха ги и ги заменяха със стръкове от купчето до нея. Страните на торбата бяха заплетени в дебел ръб на дъното и той извади джобния си нож и отряза някои от скъсаните стръкове, когато видя, че й е трудно да ги разхлаби. Джобният нож и лекотата, с която той отряза твърдата трева, я удивиха и Гарити й даде ножа, за да го разгледа и с жестове я предупреди да бъде внимателна с острието. Тя въртеше ножа в ръце и го разглеждаше със свити устни. Той я погледна, силно обезпокоен от близостта си до нея. Беше мъничка и деликатна както седеше, подвила крака до него, а сянката му я покриваше. Кичури от гъстата й, твърда коса падаха напред и покриваха лицето й отстрани, докато тя разглеждаше ножа с наведена глава. Кожата й изглеждаше гладка и мека, а на раменете и ръцете й имаше малки и почти невидими следи от зараснали одрасквания и леки рани. Очите му се плъзнаха надолу по талията и бедрата й и отново се върнаха на гърдите й. Главата й помръдна леко и той вдигна очи. Тя го гледаше през косата си от ъгълчетата на очите си. Сви устните си свенливо и дяволито, след това се извъртя, подви крака под тялото си, седна върху тях с извити на една страна бедра и му върна ножа. Той го взе и й се усмихна. Тя се усмихна леко, взе друг стрък трева и започна да го вплита в торбата си.
Тя стоеше в сянката му, но когато слънцето се изкачи към зенита си, сянката му се смали и на него му мина през ум, че може би ще й е по-добре, ако се преместят под дърветата. Той докосна рамото й, изправи се и й посочи подножието на склона. Тя събра нещата си, сложи ги в съда и го закрепи на главата си. Последва го надолу по склона с дългите стръкове трева, които той беше отрязал, в едната си ръка и сопата си в другата. Минаха покрай стадото и стигнаха до дърветата. Гарити седна в сянката на едно дърво и й посочи да седне до него. Тя седна, въздъхна облекчено и повя на лицето си с ръка. Гарити се усмихна доволно, защото беше виждал и други жени да коментират жегата по същия начин. Това беше първото разбираемо послание, което те си размениха.
Гарити беше взел остатъците от овнешкото и питката в джоба си, когато тръгнаха от колибата и те си ги разделиха. Тя яде с много по-голям апетит, отколкото предишната вечер и сутринта и дори изяде цялото си парче от питката. След като се нахраниха, Гарити ожадня. Предположи, че тя също е жадна. Той й направи знак да си събере нещата и излезе от сянката. Извика кучетата и им помаха да скупчат стадото. Кучетата бяха свикнали с рутината на ежедневната си работа по превеждане на овцете през гората до малкото поточе, което течеше през долината, и започнаха да събират стадото и да го обръщат към гората. Гарити се огледа през рамо за жената. Тя стоеше зад него със съда на главата си и сопата и дългата трева в ръце. Той й се усмихна, обърна се към овцете, като викаше и махаше с ръка на кучетата да ги вкарват в гората.
Овцете се стекоха между дърветата. Кучетата тичаха около стадото и държаха животните събрани накуп. Гарити вървеше след стадото и внимаваше някоя овца да не се отдалечи от групата и да щукне между дърветата. Животните усетиха мириса на водата и се спуснаха напред, като блееха възбудено. Те се изляха през една малка просека между дърветата и се втурнаха към поточето. Разплискаха водата и се пръснаха из потока. Започнаха да пият и движението им рязко замря. Кучетата се суетяха около стадото и след като върнаха в него няколко изостанали овце, легнаха в края на студената вода и залочиха и те. Гарити отново се огледа за жената. Тя все още го следваше отблизо. Той я отведе на няколко ярда нагоре по течението до плитък вир, посочи й водата, коленичи на брега, гребна с шепи и пи. Тя последва молбата му, след това извади нещата от продълговатия си съд и загреба вода с него. Гледаше със съжаление как водата изтича от цепнатината в дъното. Най-после той разбра предназначението на съда.