Розариум

Благодарение на намесата на Биби и Ивета всички по веригата бяха проявили разбиране, но, за съжаление, поисканата от прокурора по делото експертиза вече беше депозирана в деловодството на съда. Единственото, което можеше да се направи, беше съдийката да зададе въпроси за категоричността на изводите към някого от експертите и той да прояви колебание при отговора, което съдийката да забележи, а прокурорът — да проспи. Толкоз.

Въпросът се свеждаше до това някой от тримата експерти да съдейства, но кой? Всичките бяха наскоро пенсионирани университетски преподаватели — с титли и чувство за собствено достойнство. Трябваше да се открие „слабо място“ у някого. И Ивета успя. Синът на професор Казанджиев, четиресет и няколко годишен, бе заложил апартамента си, за да получи банков кредит, който от известно време не обслужваше. Тя го покани на среща, след като предварително се увери, че сумата за погасяване на заема напълно урежда Шопов. Не беше необходимо кой знае какво красноречие за убеждаване на сина, оставаше той да се пребори с баща си. Бе му отнело почти седмица, Ивета се бе изнервила, а Биляна залагаше две към едно, че ще искат повече пари. Оказа се, че професорът се предал пред перспективата със съпругата му да приютят при себе си сина, снахата и двамата им любими внуци.

Боневи бяха в Гърция, когато младият Казанджиев ѝ се обади, и всъщност единствено Ивета бе в течение за благоприятния изход на семейните преговори. На курбана тя бе издебнала удобен момент да помоли Стария да убеди Бранимир да им помогне по случая „Шопов“. Идеята ѝ бе хрумнала в колата при връщането им в София, след като той я ядоса с философските си брътвежи. Нямаше нужда от помощта му, но така щеше да смаже претенциите му за морално превъзходство веднъж завинаги. Ивета обичаше Бранимир, вярно — не е всепоглъщащата страст от първите им години заедно, но любовта им се бе трансформирала в обич, приемаща и склонна да прощава. Обаче в последните месеци той все повече я дразнеше с поведението си, имаше моменти, в които просто го ненавиждаше…