Диамантите са завинаги

Кейт вярваше, че раждането на Ейва ще накара майка й да забрави за брака, но се оказа, че не е познала. През последните месеци, покрай хаоса около подготовката за сватбата на Джеф, всичко се върна: в деня, след като съобщи, че е бременна, майка й купи бяла рокля. „Просто, като я видях, се сетих за теб, това е.“ В седмицата, когато разбраха, че бебето ще бъде момиченце, Мей накара съпруга си да изведе Дан да пият по бира и да го убеди да направи предложение на сестра й.

— Детето ти ще е незаконно. Не ти ли пука? — натякна майка й, когато Кейт беше в седми месец и вече нямаше време за недомлъвки.

— И по какъв точно начин ще е незаконно? — попита Кейт.

— Родителите й няма да са женени.

— И моите не са — отвърна Кейт.

— Да, но това е различно.

— И как точно е различно?

— Защото бяхме женени.

Детството на Кейт бе съвсем обикновено, прекарано в покрайнините. Беше расла в Монтклер, Ню Джърси. Баща й беше редактор в „Стар Леджър“ в Нюарк, а майка й — декан на студентите в малък колеж наблизо.

Кейт беше учила в престижно частно училище, играеше сокър и софтбол, макар и не много добре, и беше в групата на скаутите до осемгодишна. Къщата на родителите й, обикновена къща в колониален стил, почти винаги беше разхвърляна и се чистеше и подреждаше за гости в рамките на трийсет и пет минути, дори по-малко. Имаше си собствена стая, Мей също.

Разликата им беше четири години, достатъчно, за да не играят заедно, ако имаше по-приятна възможност. Всяка си имаше приятелки и се съюзяваха единствено на семейни партита или когато ходеха на почивка.

Почти се сближиха по време на развода на родителите си. Кейт започваше гимназия, а Мей я завършваше. Нито една от тях не бе усетила какво е надвиснало. Родителите им се караха много и от време на време майка й заплашваше с развод. Една сутрин, докато ги караше на училище, тя им съобщи, че най-сетне е готова да напусне баща им, сякаш те щяха да я поздравят за решението. Мей се разплака. Кейт замълча, въпреки че месеци наред бе изпълнена с тревоги. След това минаха две години и нищо не се промени.

Плака, когато техните й казаха, че са го направили. Донякъде разбираше, че ще бъдат по-щастливи, ако живеят отделно, но майната му на щастието им. Тя не искаше да бъде дете на разведени родители. Не можеха ли поне да изчакат, докато замине в колеж? За нея гимназията беше най-неподходящото време за подобно нещо. Познаваше хора, чиито родители са се разделили преди първия им рожден ден, и ги смяташе за невероятни късметлии, защото те познаваха само това състояние на нещата.

След като родителите й се разведоха, съдът им даде съвместно попечителство. Тя и Мей щяха да прекарват дните от неделя до сряда при баща си в дома им, а от четвъртък до неделя с майка си, в евтин апартамент под наем, който колежът й осигури в кампуса. Кейт ненавиждаше това време от гимназията.

След развода Мей се стараеше повече от всякога да бъде съвършена — красива, любезна, добре облечена, популярна, винаги с гадже. Сякаш всеки избор, който правеше, имаше за цел да заличи петното, оставено от разбития дом. Кейт пък пое в обратната посока. Всеки петък оставаше до късно с приятелката си Бранди и компания колежани, с които се запознаха на парти. Те двете твърдяха, че учат в университета в Бостън, и прекарваха много вечери в общежитията, пиеха, пушеха трева, слушаха „Рейдиохед“ и Ани ди Франко, обсъждаха литературни творби, феминизма и живота с момичетата в компанията, а след това се натискаха с надрусани момчета, които миришеха на „Тайд“ и цигари.