Хрониките на Магнус Бейн [calibre 2.8.0]

Кожата й беше хладна, ала пръстите й съвършено пасваха на неговите. Видя, че Ралф Скот поглежда към тях двамата и пребледнява. Беше дори по-млад, отколкото Магнус си мислеше. Огромните му стъкленозелени очи издаваха чувствата му и сега бяха приковани в Камила.

Интересно, помисли си Магнус и си отбеляза това наблюдение.

— Събрали сме се, за да постигнем съгласие. — Скот говореше преднамерено бавно. — А това означава, че всички трябва да бъдем изслушани. Вече чух каква ще е ползата от мира за ловците на сенки. Искам да обсъдим каква ще е ползата от него за долноземците. Ще имаме ли членове в Съвета?

Старкуедър се задави, а една жена от ловците на сенки рязко се изправи.

— Боже мой, мисля, че съпругът ми беше прекалено развълнуван от предстоящата си реч и забрави да предложи закуски — каза тя високо. — Аз съм Амалия Моргенстърн.

— О, така ли било — помисли си Магнус. — Моргенстърн. Ужасно име.

— Мога ли да ви предложа нещо? — продължи тя. — Веднага ще позвъня на прислугата.

— Не давайте на кучетата сурово месо — изкикоти се Старкуедър и Магнус видя, че друга жена ловец на сенки се хили в шепата си.

Ралф Скот седеше блед и неподвижен. Той беше поел инициативата да събере долноземците тук и бе единственият присъстващ върколак. Дори по-малкият му брат Улси не пожела да дойде и се раздели с него пред стълбите на Института, като тръсна нехайно русата си глава и смигна на Магнус. (Магнус отново си беше помислил, че това е интересно.)

Феите категорично отказаха да се присъединят, кралицата била против идеята. Магнус бе единственият магьосник на сбирката, и то след като се наложи Ралф да го издири заради връзките му с Мълчаливите братя. Самият Магнус не хранеше особени надежди за този опит за примирие с ловците на сенки, но беше срамота да гледа как смелите мечти на момчето се разбиват на пух и прах.

— Нали се намираме в Англия? — попита той и дари Амалия Моргенстърн с очарователна усмивка, а тя като че ли се изчерви. — За мен ще е удоволствие, ако ни сервирате кифли.

— Ама разбира се — отвърна Амалия. — С бита сметана, естествено.

Магнус погледна Камила.

— Имам прекрасни спомени с разбиване на сметана и красиви жени.

Доставяше му удоволствие да скандализира ловците на сенки. Сякаш и на Камила й допадаше. Тя присви за миг зелените си очи от доволство и веселие, като котка, която вече си е хапнала сметана.

Амалия разклати звънеца.

— Докато чакаме кифлите, можем да изслушаме до края речта на скъпия Родерик!

Настъпи смущаваща тишина, насред която мърморенето зад вратата прозвуча силно и ясно:

— Милостиви Ангеле, дай ми сили да издържа...

Родерик Моргенстърн, който според Магнус напълно заслужаваше име, звучащо като хрущенето на дъвчеща чакъл коза, щастливо се изправи и продължи речта си. Амалия се опита да стане незабелязано от мястото си — Магнус можеше да й каже, че кринолините и незабелязаните движения са изгубена кауза — отиде до вратата и я отвори.