Хрониките на Магнус Бейн [calibre 2.8.0]

Магнус обаче си даваше сметка, че не бива да отхвърля прибързано всички вампири.

Лейди Камила Белкор беше ужасно очарователна жена. Освен това винаги се обличаше в крак с модата. Полите на роклята й имаха очарователен кринолин и надиплената около стола на седем тесни вълнички синя тафта я караха да изглежда така, сякаш се издига от сияещ син фонтан. Платът на деколтето й обаче бе съвсем оскъден, а гърдите й бяха бели и извити като перли. Единствено черна кадифена панделка нарушаваше съвършената бледност на бюста и изящната й шия, а около лицето й бяха струпани гъсти лъскави букли. Една златна къдрица беше достатъчно дълга, за да се спусне върху деликатната извивка на ключицата й, и неведнъж спираше погледа на Магнус върху...

Наистина всички пътища водеха към деколтето на лейди Камила.

Роклята беше великолепна. Деколтето също беше великолепно.

Лейди Камила, колкото красива, толкова и наблюдателна, забеляза какво бе забелязал той и се усмихна.

— Да си нощно създание, е невероятно — тихо призна тя, — защото никога не се налага да носиш друго, освен вечерно облекло.

— Не се бях сещал за това — отвърна Магнус поразен.

— Разбира се, аз обожавам разнообразието и не пропускам възможност да сменя тоалета си. Установила съм, че изпълнената с авантюри нощ предоставя на една дама много поводи да се освободи от одеждите си. — Наведе се напред и единият й блед гладък лакът се опря на махагоновата маса на ловците на сенки. — Нещо ми подсказва, че сте мъж, който знае много за изпълнените с авантюри нощи.

— Милейди, с мен всяка нощ е изпълнена с авантюри. Моля, продължете за модата — подтикна я Магнус. — Тя ми е любима тема.

Лейди Камила се усмихна.

Магнус дискретно сниши глас.

— Или, ако предпочитате, продължете с темата за събличането. Тя ми е най-любимата.

Седяха един до друг на дълга маса в Лондонския институт на ловците на сенки. Консулът, страховит нефилим, който председателстваше събранието, каканижеше нещо за заклинанията, които искали магьосниците да им предоставят на ниски цени, а също и кое според тях било подобаващото поведение за вампири и върколаци. Магнус още не беше чул и една полза за долноземците от това Съглашение, но напълно разбираше защо ловците на сенки изпитват такова неистово желание да го ратифицират.

Вече съжаляваше, че се съгласи да дойде в Лондон и в Института. Ловците на сенки губеха ценното му време. Консулът, който май се казваше Моргуацит, изглеждаше страстно влюбен в собствения си глас.

Макар че най-сетне бе замлъкнал.

Магнус откъсна поглед от Камила към не така приятната гледка, която представляваше консулът. Той се взираше в него и неодобрението беше изписано на физиономията му толкова ясно, колкото прогорените в кожата му руни.

— Ще бъдете ли така любезен да прекратите флирта си с жената вампир за момент — рече той с кисел тон.