Останалите

Засегнат от присмеха им, мистър Гилкрест изостави щабквартирата си в Северен Ню Йорк и се премести в ранчо в отдалечена част на Южен Орегон, далече от любопитни очи. Том беше ходил там само веднъж, в средата на юни, за да вземе участие в галапразненствата, продължили три дни, на онова, което трябваше да е единайсетият рожден ден на Хенри Гилкрест. Нямаше много удобства — около стотината гости трябваше да спят на палатки и да споделят няколко гадни химически тоалетни — но беше чест да си поканен, знак за принадлежност към вътрешния кръг на организацията.

В общи линии Том хареса онова, което видя — голяма стабилна къща, басейн, действаща ферма, конюшни. Притесниха го само две неща: контингентът от въоръжени охранители, патрулиращи територията — предполагаше се, че срещу Холи Уейн има няколко смъртни заплахи — и необяснимото присъствие на шест секси тийнейджърки, пет от които азиатки, които живееха в главната къща с мистър Гилкрест и жена му Тори. Момичетата, които шеговито наричаха „мажоретния взвод“, по цял ден правеха слънчеви бани край басейна, докато Тори Гилкрест практикуваше пауъруокинг в покрайнините на имота, като дишаше силово през носа си, докато изпълняваше сложни серии от упражнения за ръце с леки гирички.

Том не смяташе, че тя изглежда много щастлива, но през последната нощ от празненството Тори излезе на микрофона на външната сцена и представи момичетата като „духовните булки“ на мистър Гилкрест. Тя призна, че това е неконвенционална връзка, но искаше общността да знае, че съпругът ѝ е помолил — и е получил — нейната благословия за всеки един от браковете си. Момичетата, които стояха зад нея и се усмихваха нервно в красивите си рокли, бяха до една сладки и скромни, и изненадващо зрели за годините си, освен това и абсолютно неотразими. Както всички знаеха, самата Тори повече не можеше да има деца и това било проблем, защото Бог открил на Холи Уейн, че съдбата му е да стане баща на детето, което ще поправи нашия счупен свят. Едно от тези момичета, Айрис или Синди, или Мей, или Кристин, или Лам, или Ана, щяло да е майката на това дете чудо, но само времето щяло да определи коя. Мисис Гилкрест каза в заключение, че любовта между нея и Холи Уейн остава също толкова силна и жизнена, колкото е била и на сватбения им ден. Тя увери всички, че те продължават да живеят заедно много щастливо като съпруг и съпруга, партньори и най-добри приятели завинаги.