Ангелите не оцеляват на леда
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #31
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1585-9
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:
Е, и какво от това? Но пък ще се научи в края на краищата. Дори е интересно да разбере дали човек може изобщо да се научи на нещо на петдесет и две години, или вече, както се казва, е изпуснала последния влак. Няколко дни преди да се преместят на вилата, Настя отвори първата попаднала й готварска книга и се опита да свари грисена каша. Получи се, трябваше да признае, не просто зле, а ужасно зле. Много време й отне да изчегъртва загорелите зрънца от дъното и стените на тенджерата, последва втори опит, после трети. След шестия опит грисената каша стана идеална. Настя въздъхна удовлетворено и си спомни думите от филма „Служебен роман“, че с известно упорство човек може да научи и заек да пуши, и пристъпи към усвояването на следващото ястие. Към момента на преместването се чувстваше вече напълно уверена като готвачка, специализирана в диетичното хранене. Вярно, готвенето на ястия за здрави хора още си оставаше нейно слабо място, но това нямаше никакво значение. Имаше за задача да храни племенника си. А нея, както обикновено, щеше да я храни любимият й съпруг.
Всички прозорци на първия етаж бяха тъмни. Чистяков беше заминал сутринта за научен съвет и я беше предупредил, че ще се прибере късно: след защитата на дисертацията щяло да има банкет. На втория светеше прозорецът на Саня. Всеки път, когато се замисляше за племенника си, Настя си задаваше един и същи въпрос: разбира ли брат й какъв късмет е извадил? Да, Александър се страхува, че ще изключат сина му от института или той ще направи някоя глупост. Но момчето поне си седи вкъщи. И той може да бъде абсолютно сигурен, че е жив и нищо не му се е случило. Докато работеше в криминалния отдел, Настя се нагледа на много семейства, които биха дали мило и драго детето им да си седи вкъщи, а не да се мотае незнайно къде и да се занимава незнайно с какво. А Александър не цени късмета си, постоянно измисля някакви страшни опасности, които всъщност не са страшни. Кой знае кое е по-добре: син в затвора за обир на банка или син в гробището? Настя Каменская определено знаеше отговора. Но брат й, изглежда, дори не се замисляше за това.
Тя запали лампата в антрето, обу пантофите и занесе торбите в кухнята. Надникна в хладилника, после в мивката — ами да, Саня го бе домързяло да топли храната и бе ял студена каша направо от тенджерата, а огретена бе лапал с ръце. Сиротно търкалящата се на дъното на мивката супена лъжица, изцапана с каша, в компанията на остатъци от огретена не оставяше място за други версии.
Настя се качи в стаята на племенника си, даде му всички лекарства заедно с чаша вода. Саня безропотно изпи таблетките и прахчетата дори без да се извърне към леля си, и нито за секунда не откъсна поглед от монитора.
— Какво правиш? — дежурно попита Настя.
— Готвя се за контрабанда — също тъй дежурно отговори той. На младежки жаргон контрабанда означаваше „контролна работа“.
— Какво ще кажеш за малка разходка? — предложи тя.
Това се бе превърнало в своеобразна игра: всяка вечер Настя му предлагаше да се поразходи, след което получаваше обяснение защо разходката е невъзможна. Всеки път обясненията бяха различни и на нея й беше страшно интересно кога фантазията на Саня ще се изчерпа и той ще стане директно груб.
Изглежда, този ден бе настъпил.
— А ти какво ще кажеш да поритаме легени в банята? — бе отговорът, който на споменатия жаргон се свеждаше до предложение да го остави на мира.
— Ясно! — веднага се съгласи Настя и се върна в кухнята.
Настани се в мекия фотьойл до широкия прозорец в хола, извади стария си тефтер и взе мобилния телефон. Разполагаше със спокойна свободна вечер, за да се заеме със задължителните телефонни разговори. През двайсет и петте години работа в криминалната милиция Анастасия Каменская се бе сдобила с огромен брой познати от най-различни професионални сфери и социални слоеве и си бе създала правило не по-рядко от веднъж на месец и половина — два да се обажда на всекиго, да пита как е и да честити празници. С една дума, да поддържа контакти. Знае ли човек накъде може да кривне работата на детектива, макар и частен? Никога не знаеш предварително кого и по какъв въпрос може да потърсиш за някаква информация или помощ.
С всяка минута все по-трудно се дишаше, въздухът сякаш облепваше лицето й с влажна маска, докато накрая блесна мълния, а след няколко секунди небето затрещя и рукна истински порой.
Кучето яростно се бе отръсквало преди кинологът да му нареди да скочи в колата, но въпреки това от гъстата му козина на пода моментално се стече голяма локва. Следователят Баглаев погледна с тъжна завист микробуса, с който бе пристигнала дежурната оперативно-следствена група и където сега удобно си седяха кинологът и кучето, и отчаяно поклати глава: да правиш оглед на местопроизшествие по време на проливен дъжд, е не само неприятно, но и — което е още по-лошо — неефективно. А и в такава тъмнина… Вярно, сложиха прожектори, но пак не е като при дневна светлина. И какви ли следи може да намери служебното куче, та било то и най-доброто, в тази вода, която тече отвсякъде? Но такива са правилата: при труп се ходи с кинолог.