Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
Той се върна на мястото си на четвъртия ред. До него седеше ръководителят на руската делегация, висш офицер от ФСС. По всичко личеше, че е недоволен от изказването на своя сънародник. Не че го погледна със смразяващ поглед например, но някак се стегна и се отдръпна от него. Турецки разбра, че ще си има неприятности — и то доста големи.
Майната му, с неочаквано озлобление си помисли той.
Предвиждаше се срещата да продължи четири дни, но след изказването на Турецки, горещо приветствано от представителите на Великобритания, САЩ и Германия, Питър Редуей закри конференцията с аргумента, че в светлината на принципно новия подход, предложен от господин Турецки, ръководителите на делегациите трябва да се консултират със своите правителства.
На следващата сутрин след завръщането си в Москва Турецки бе извикан при главния прокурор на Русия. В кабинета му беше и заместник главният прокурор, старият приятел и учител на Турецки — Константин Дмитриевич Меркулов. Предишната вечер Турецки се бе опитал да го намери, но не успя: от дома на Костя му казаха, че той е на вилата на някакъв приятел, който празнувал юбилей, и оттам утре щял да отиде направо на работа. Така че на Саша му се бе наложило сам да се подготви за трудния разговор с главния прокурор.
За непълната година работа с новия главен прокурор Турецки си бе изградил с него гладки, съвсем делови отношения. Но сега шефът с усилие сдържаше раздразнението си и започна без никакви предисловия:
— С изказването си на срещата в Гармиш вие фактически провалихте едно начинание, предварително получило одобрението на лидерите на четири страни, включително и лично на руския президент.
— Така ли? — изненада се Турецки. — Не знаех.
— А ако знаехте? Щяхте ли да сдържате езика си?
Турецки се позамисли, след което твърдо отговори:
— Не.
— Вашата безотговорност е поразителна!
— Грешно са ви информирали — възрази Турецки. — Аз само изразих мнение, че работата на симпозиума тръгва по един принципно неправилен път.
— Вие бяхте длъжен да съгласувате речта си с ръководителя на руската делегация.
— Регламентът на срещата предвиждаше свободна обмяна на мнения. Аз просто се възползвах от това право.
— Но след вашето изказване конференцията беше закрита ден по-рано от предвидения срок.
— Това само доказва, че аргументите ми са се сторили твърде убедителни на мнозина. Включително и на мистър Редуей, който ме помоли да предам идеите си в писмен вид. Те бяха размножени и раздадени на ръководителите на всички делегации.
— И защо аз изобщо не съм уведомен?
— На този въпрос би трябвало да отговори някой друг — каза Турецки. — Но аз мога да ви ги дам веднага.
Той сложи пред главния прокурор три машинописни страници, над които бе умувал цяла нощ, стараейки се да направи текста колкото се може по-кратък и убедителен. Това беше докладна записка до президента на Русия с копие до секретаря на Съвета за сигурност.
Главният прокурор внимателно я прегледа и не без ирония попита:
— Сигурен ли сте, че те ще го прочетат?
— Не — призна Саша. — За мен беше важно да го напиша. Мога само да се надявам, че някои от хората, упълномощени да взимат отговорни решения, ще му обърнат внимание.
— Принуден съм да ви отстраня от работа до изясняването на всички обстоятелства около този случай.
— Няма нужда. — Турецки хвърли на бюрото предварително написана молба за напускане по собствено желание, която бе решил да подаде, ако разговорът приеме такъв рязък обрат.
Главният прокурор се намръщи:
— Наистина ли искате да напуснете прокуратурата?
— Не. Но доколкото разбирам, такова е вашето желание.
Главният се замисли и накрая каза:
— Ще ви уведомя за решението си. Не искам да ви задържам повече.
Турецки стана.
— Изчакай ме в кабинета ми — обърна се към него Меркулов. Вече петнайсет години, ако не и повече, двамата бяха на „ти“, но сега при напрегнатата атмосфера в кабинета на главния прокурор това нескрито дружелюбно „изчакай ме“ можеше да означава само едно: ако за Саша тежкият разговор бе приключил, то за главния прокурор втората му половина тепърва предстоеше и едва ли щеше да бъде по-лека.